Първоначално написано от papugai Още се сърдиш, сякаш е моя вината, че ти пишеш без да мислиш. да
Девет кули дзидини, девет враке железни. Никой немой да отоври да прерила, ей ей... Зад високи дзидини девет темни одаи едно сърце те люби заплетено, ей, ей...
Правила