Грешно е допускането че това какво е правилно и неправилно има нещо общо с действието. Това което е показателно в тази остра реакция е не актът, срещу който се реагира, а актът като такъв в съзнанието на реагиращите. Действително няма абсолютно никаква разлика между убиването на възрастен или дете, мъж или жена, престъпник или невинен, умишлено или случайно, etc. Важното в случая е че се нарушава един образ в съзнанието на реагиращите - образът на беззащитното дете, един образ който всеки носи дълбоко в себе си и му симпатизира, защото той е негова подсъзнателна първооснова. Това което искам да кажа е, че на никой не му пука за убитото дете, а само за детето вътре в него (което се проектира върху убитото). Аз лично не намирам нищо толкова шокиращо в смъртта на дете - не разбирам това идеализиране на детското начало, като че ли детския живот има някаква обективна, по-голяма стойност. Няма. Всъщност няма никаква, който и да е живот, не само детския. Но ако има, то би следвало да е обратното - животът на възрастните да е по-ценнен. Защото това което прави живота стойностен, съвсем условно разбира се, е самото живеене, самия житейски път - способноста за оценка и влагане на смисъл е единственото, което придава някакъв смисъл на живеенето. Но какво разбира едно дете от живеене - та на него и мислите, и представите му за света са толкова първични, примитивни, недоразвити! Това са децата всъщност - една недовършена работа, и физически и психически. Съжалявам, но никога не давам дължимото за недовършена работа. Потенциалът за добро завършване на тази работа, съвсем не е гаранция че това ще се случи, така че не ми излизайте с тоя аргумент. Децата за хората са това, което ембрионите са за децата. Но защо никой не изнасилва служителите в местната аборт-клиника? Не е ли защото никой няма спомени от времето, когато е бил ембрион? Но пък всеки има спомени от когато е бил дете, и в повечето случаи те остават и най-хубавите - оттук и идеализацията на децата. Друга причина е естествено и тежките периоди в историята на човечеството, оставили траен отпечатък върху индивидуалния и колективен "инстинкт" за доминиращата важност на бъдещото поколение. Но всичките тия филми съществуват само в главите на "възрастните", докато едно 2 годишно дете просто иска да яде, пие и сере - без никакъв духовен и разумен стремеж към битието. Оттук съвсем спокойно децата могат да се приравнят с едно животно, следователно и стойността им на живот може да бъде приравнена.
Друг аргумент, подобен на горния - Това детенце, което е било убито, то дори не е имало понятие за смърт - как тогава може да му се причини "зло", което да е толкова ужасяващо. Отнемането на живот има негативен смисъл само за онези, които ценят живота т.е. онези които се страхуват да го загубят. А кой може да оцени животът ако не онзи живял дълго и съзнателно? Еее, едно пеленаче в своите кратки безсъзнателни мигове, каква принадлежност може да има то към ценността на живота, та убиецът да му я отнеме? I rest my case.