Здравейте.. имам нещо като запитване..
Миналото лято- 2013 година юли месец спасих дено котенце на около 3 месеца.. всичко вървя чудесно, докато септември месец котенцето падна от терасата. Живеем на 4 етаж, удари си жестоко гръбнака, не искам да описвам повече подробности, защото просто не мога.
Заведох го веднага на ветеринар и така 3 месеца бих инджекции на котарака със някакво специално лекарство всеки ден, защото имаше някакъв шанс травмата на гръбнака да не е сериозна и да се оправи, но уви, не. Тези месеци бяха най- ужасните за мен. Бях се привързала толкова много към него, а след това още повече.
Година и нещо по- късно котарака ми е инвалид. Ходи с помоща на предните лапички, а задните крака и самото дупе ги влачи(половината тяло- от корема надолу), сякъш е седнал и върви. Има някаква чувствителност- движи понякога и опашка и крака, но нищо повече. Не може да ходи до тоалетната и аз го оправям в това отношение- чишкам го, изяква го.. Като пренебрегнем това, котето е в отлично здраве, яде, пие вода.. Няма болки в гръбнака.
Наскоро няколко човека, видели това, ми казаха, че е по- добре да го приспим, защото се мъчи. Още при първата тази идея аз избухнах в плач, а попринцип не съм изобщо такава, но.. Привързах се страшно много към котката, обичам я и дори бих казала, че от нея се научих какво означава истинска обич. Той също е привързан и постоянно ме търси.
Въпросът ми е да го приспя ли? Ако наистина за него ще е по- добре, ще го направя, колкото и болезнено да е това за мен. Искам само той да е добре..
П.С на 19 съм..