(четох само последните мнения)
Блаб, права си.

Имам приятелка, която е дълбоко религиозна и произлиза от семейство, в което бог присъствено неизменно. Молитвите са ежедневното общуване с бог, библията дава отговори на всички въпроси, бог е този, който изпраща премеждията в живота и той е този, който дава сили за преодоляването им. В ежедневни разговори с нея тези вярвания не личат. "Материално" погледнато, живее нормален живот според стандартите на богатия свят.
Когато почина баба й, каза едни много силни за мен думи - "Баба вярваше в господ, затова той ще се погрижи за нея и тя ще бъде на по-хубаво място." Тези думи, казани от класически интелигентен човек, с развито логическо мислене, учещ медицина! Знам, че много хора ги казват като утешение, а не като факт. Като "накрая всичко ще бъде наред", въпреки че не знаят дали ще бъде наред. Но тя наистина вярва, че така работи светът.

Прииска ми се да споделя, пък желаният пойнт, да речем, е, че да, религията за някои хора не е нещо периферно и нерелигиозните сме склонни да подценяваме това. Мен ме удивлява, респектира, плаши.. и завиждам на (привидната?) увереност, която дава.