Очароват ме тези момичета, които виждам в библиотеката, в книжарницата, в автобуса с книга в ръка, забили поглед в редовете. Сякаш нищо друго не съществува. А когато най-после вдигнат поглед(ако си достатъчно търпелив), очите им да се реят някъде, ей така, потънали в своя си свят. <3
май имам вече изграден тип. да излъчва тъмна енергия, да е дарк ;д. харесва ми, когато ме имитира /въртенето/присвиването на очите, зейналата уста :Д/. харесва ми, когато го дразня и цупи устни /понякога го правя само, за да предизвикам тази реакция/. харесва ми, когато сме навън, сред хора, пипаме се под масата :Д онзи поглед 'трябва да те чукам' /имам склонност към ексхибиционизъм/. харесва ми, че се държи с мен сякаш съм нещо много крехко и нежно и може да ме счупи. харесва ми, когато казва 'няма да стане' и подчертава думите си с жест като маха с ръка :Д. харесва ми, че мога да го изкарам извън кожата и в следващия момент, когато го докосна вече е забравил, че е бил сърдит. харесва ми, че се стреми да е 'в час' с моите интереси. харесва ми, че не егоист. напротив - щедро раздава чувствата си /на мен/.