Така ли се оказва?

[Evterpa]

На темата почти сигурно няма да й е тук мястото, ама какво пък... към тоя форум ме води поривът да пиша :Д.
Държа предварително да кажа едно "Сори" за задръстването на текста с въпроси, ама... какво да се прави, така ми текат в момента мислите. Друго, което искам да отбележа, е че въпреки пускането на тая тема съм заклет оптимист и си вярвам, че някъде там има алтернативи - хубавки и вдъхновяващи.
Без повече отклонения от мрънкането - е, дяволите го взели, не е ли само по себе си трагедия, че супер, супер, супер рядко се срещат чисти отношения? Сериозно, драмите съвсем не ми влияят като валериан на котка :Д, ама нещо включих в режим пасивно-агресивно наблюдаване ии да... Наистина ли се явява висш пилотаж това да имаш сносна връзка, в която да липсват противните борби за надмощие? В която да сте отбор? Да няма изневери и човекът да не ги е допускал даже в миналото си, т.е преди да се съберете? Да изградите дългосрочни отношения и въпреки монотонните и същевременно неизменни битовизми да продължавате да сте си интересни, защото всеки поотделно учи (не задължително в универсисет например... сигурно ме разбирате) и се катери нагоре? Да сте искрени и да избягвате натрупването на проблеми, които 100% сигурно ще ескалират в може би близкото бъдеще? Да сте много далеч от безумието, наречено "възприемане на другия за даденост", съответно да продължавате да се предизвиквате и съблазнявате както сте го правили? Да не сте примати и да контролирате яда си така, че дори по време на сериозно сдърпване да няма обиди, заплахи и манипулация? Пф...
Ако оставим настрана връзките - замисляли ли сте се, че индивидуализмът толкова се шири, че с напредването на годините най-честият сценарий е да не остава нищо мило\трогващо? Тук говоря за наистина солидната възраст - примерно 60 и нагоре. Та да... тогава приятелите, може да се каже, са забравени още преди доста време, защото "семейството е по-важно". Същевременно това семейство обикновено съвсем не е най-желаното... Пълна изолация и вярно май ще се окаже до голяма степен основателен лафът, че да остарееш предполага мъдрост, ама понякога възрастта пристига сама :Д. Поне аз това виждам край себе си, може и само моята среда да е изключително кофти.
Досега все мислех, че истински готините хора не вървят чак на тълпи, обаче определено ги има в достатъчно количество... Достатъчно дръжки, направо си е минимално :Д. Продължавам да ги търся де; продължавам и себе си да ъпгрейдвам (надявам се, хах), за да има какво да предложа и въобще... да се получи симбиозата.
Айде и аз малко в стила на розовите романи - разкажете нещо позитивно, ако сте в настроение - двойка, на която от много време се възхищавате ли ще е, многократно доказвало се приятелство ли, приятен жест от непознат ли, някакво голямо осъзнаване в самите вас ли... Слушат ми се такива неща, пък и разделът ги предполага, колкото и филмирано да изглежда на пръв поглед . Сменяйте там никове, ако не ви се ще да изглежда като вестник "Лична драма" :Д и така...

[VinDiesel]

Струваш ми се самотна? Любовта която я дават по филмите е нереална според мен.
Погледни например едно семейство след 20-30 годишен брак, пламъка в очите отдавна е загаснал. Голям принос за това има, напрегнатия живот, който водим, често парите и липсата им са в основата на даден спор/скандал и т.н. Животът просто пое в посока, която все повече ни отчуждава от социалното осъвършенстване. Не си само ти в такова положение.
Аз също в момента съм сам и на мнение, че за сега е по-добре така, отколкото да съм с неправилната жена , и да съм нещастен.

[Evterpa]

Е, самотна е прекалено силно ;Р. Знам ли, не мисля че в стената от текст прозират очаквания като във филм...
Иронично е колко много хора уж търсят зареждащото, а в същото време тотално са си захвърлили смелите представи.

[nqkoq123]

Винаги съм се възхищавала на родителите си и съм мечтаела за връзка като тяхната.Заедно от вече 25,30 години продължават да се държат за ръце,обръщат се на мило,слънце;почти не излизат един без друг.Не помня кога за последно са спорили за нещо,всичко решават заедно и продължават да живеят като в млади години,ходейки на съвременни мероприятия и правят всичко интересно и забавно.Ако до тук звучи перфектно,не е точно така като се има на предвид,че баща ми го няма 6 месеца в годината и имат време да осъзнаят значението си и липсите.Но въпреки пречките това си е щастие,макар и през половината време от годината.Едвали има толкова прекрасни истории като по филмите,но не значи и че няма щастие,отдаденост,доверие.� �амо не трябва да спираме да търсим своето щастие и все нещо ще се появи.Забелязала съм,че всъщност вечно нещастни остават само хората,които никога не са удовлетворени от живота и няма да се усмихнат докато не получат всичко.Останалите рано или късно изживяват своя филм.

[Blab]

майка ми е първата и единствена любов на баща ми. детската му любов.
и въпреки всичките гадости, които тя му е стоварила, той още я обича. в зависимост от настроението си намирам това за очарователно и/ли жалко.

баба и дядо се запознават във влак. любов от пръв поглед. единствена.
//тези дни й бях на гости и изровихме стари снимки с любовни писма, които са си пращали, докато са били разделени. дядо ми отдавна го няма. но баба ми казва, че той е единствен и не знае с какво го е заслужила, вярва, че й е пратен отгоре.

няма как да не вярвам в любовта, макар никога да не съм я живяла такава, каквато я искам/си я представям.
и да, малко са хората, ако искаш да дълбаеш. а аз искам и всичките ми взаимоотношения, на които държа, са такива - дълбоки и скъпоценни, с идеята/копнежа/намерението за вечност. но хората (днес) не обичат да се откриват, да допуснат другите близо, наистина близо до себе си. това ги кара да се чувстват слаби, голи, уязвими. тук е вече въпрос на отговорност, към себе си и другия. защото едни взаимоотношения са грижа, което (сега ми хрумва) в нашия език означава и проблем:Д каква поетика на делника:Д
не знам, аз (искам да) вярвам в съвместимостта. (търсенето й ме подтикна и към астрологията) вярвам, че е възможно това, което ти подлагаш под съмнение. изисква се желание и една идея по-висока осъзнатост и съществуване на индивида.

та да, желая ви точно това, от което имате нужда;

[Jaune]

майка ми е първата и единствена любов на баща ми. детската му любов.
и въпреки всичките гадости, които тя му е стоварила, той още я обича. в зависимост от настроението си намирам това за очарователно и/ли жалко.

баба и дядо се запознават във влак. любов от пръв поглед. единствена.
//тези дни й бях на гости и изровихме стари снимки с любовни писма, които са си пращали, докато са били разделени. дядо ми отдавна го няма. но баба ми казва, че той е единствен и не знае с какво го е заслужила, вярва, че й е пратен отгоре.

няма как да не вярвам в любовта, макар никога да не съм я живяла такава, каквато я искам/си я представям.
и да, малко са хората, ако искаш да дълбаеш. а аз искам и всичките ми взаимоотношения, на които държа, са такива - дълбоки и скъпоценни, с идеята/копнежа/намерението за вечност. но хората (днес) не обичат да се откриват, да допуснат другите близо, наистина близо до себе си. това ги кара да се чувстват слаби, голи, уязвими. тук е вече въпрос на отговорност, към себе си и другия. защото едни взаимоотношения са грижа, което (сега ми хрумва) в нашия език означава и проблем:Д каква поетика на делника:Д
не знам, аз (искам да) вярвам в съвместимостта. (търсенето й ме подтикна и към астрологията) вярвам, че е възможно това, което ти подлагаш под съмнение. изисква се желание и една идея по-висока осъзнатост и съществуване на индивида.

та да, желая ви точно това, от което имате нужда;

<3

[Evterpa]

емоционално-интелектуален потенциал се иска ;Р или по-скоро висока емоционално-интелектуална адекватност; потенциалът по подразбиране е във всички
много напудрено звучи, ноо го виждам като непоклатима истина

[Blab]

емоционално-интелектуален потенциал се иска ;Р или по-скоро висока емоционално-интелектуална адекватност; потенциалът по подразбиране е във всеки
много напудрено звучи, ноо го виждам като непоклатима истина

ами, ако искаш да спорим - можем:Д

хората са различни, или повече ще ти хареса написано така - хората са с различно ниво на развитие, съответно - имат различни потребности и таван/хоризонти. да допускаме, че всички са нам подобни, е най-илюзорната стратегия, мисля си. по-скоро следва да приемаме хората такива, каквито са, щом очакваме същото.)
//иначе, да, ако бяхме приятели с теб, щях да ти споделя, че и аз гледам на хората като на потенции, но индивидуални, като вектор.

[Evterpa]

ами, ако искаш да спорим - можем:Д

Айде! Представи си, че machoka се е завърнал и тъкмо казва с тържествен тон "Втори форумен дебат!!" :Д. Извън лиготията ми се струва, че имаме предвид едно и също, обаче го изразяваме с различни думи. Каква е разликата между емоционално-интелектуалната адекватност и това да си осъзнат, както ти казваш? Аз бих сложила едно равно помежду им ;Р. Ако трябва да се хвана за конкретния ти израз горе - със съществуване не се получават нещата, трябва да живееш. И то така, че на първо място да си във връзка със самия себе си, да си си интересен и полезен. Спирам с философията конкретно за това - хем е клише, хем наистина се хващам за дума, която едва ли си написала с намерението да изглежда по тоя начин и да води темата в тая посока.


Конвикт, как беше сънят? :Д Закачка е де. "Единият все очаква нещо, иска нещо повече, повече." - това после ще го коментирам и въобще после ще пиша повече. По някое време като си мина учебния материал.


Spirit (или М., ако ти харесва повече), имаш нюх, признах те. Ако трябва да си проявя нарцисизма, бих казала, че може би без да усещаш си ми направил даже двоен комплимент :Д.
За начина на пускане\оформление на темата не се чувствам странно ни най-малко; донякъде даже е в реда на нещата; сигурно схващаш за какво говоря.

[CoNviCt]

Денят, в който спра да вярвам в чистата любов, ще е денят, в който ще се опра пистолета до слепоочието. Опитът ми не е много позитивен. Нищо хубаво не мога да споделя. Единият все очаква нещо, иска нещо повече, повече.Въпреки трудностите ми напоследък, надявам се, че някак тайно ще се прокрадне любовта в живота ми и всичко ще бъде наред накрая.

П.С Такива теми преди лягане - не.

[paradosou]

Ае, слагам картите на масата; така реших накрая. Сега по темата:

Нищо хубаво не мога да споделя. Единият все очаква нещо, иска нещо повече, повече.

първо хубаво е, че си в моя отбор ;d, т.е оптимистичния, аз обаче възнамерявах да разтегна и ще го направя, но няма да е конкретно към теб. Тъй като ми се поизгуби желанието (шизофренично сменящи се настроения, какво да правиш) ще кажа само, че това ми напомня на великата заблуда, че е абсолютно нереално да очакваш баланс, понеже единият все бил по-емоционално ангажиран (пх, колко сухо го написах) и изобщо давал повече. Вярно, наистина е изключено нещата да са 50\50 през цялото време, което пък не променя факта, че горната теза е може би една от най-големите спънки в една връзка и докато я има за съжаление ще е нормално да се стига до атрактивни ;d ситуации. Така де, хармонията определено не може да бъде непоклатима и постоянна, пък и не е необходимо, ама със сигурност има вариант, в който след "претеглянето" се отчита задоволителен резултат и никой не се чувства трайно пренебрегнат\не на място. Ест не сме на пазар и отношенията не са сделка; написах го така колкото да се схване какво имам предвид.

Jaune,...а сега де ;d. Бих отговаряла на въпроси, ноо да кажем след няколко месеца, когато се предполага, че ще съм си вкарала живота в ритъм. За генетичното наследство вече са ти казали .

[SpiritInBlack]

Значи това било чувството да чуеш нещо, казано от друг, което от дълго време ти се върти в главата.

Всички искат уникалните отношения, но малко вярват, че са възможни. Да не говорим колко сме, които всъщност правим нещо по въпроса.

Н., заради теб наруших толкова много от принципите си. Ок, по-скоро един прицнип много пъти - да не се пита за посоката . Интересна тема, ама да го направиш по тоя начин..Последен реверанс от моя страна.

[tori]

Ама те перфектните отношения се изграждат, не се търсят ей така. Не падат свише... Трябва не само да си пасвате на характери, типове, асцеденти, зодии и подобни, а и реално да „вървите в една посока“. Няма нищо перфектно, близо до това, обаче, стои само опита да го направиш такова - сиреч да се опитваш да го направиш по мярка на себе си. От много мъничка татито се опитва да ми набие в главата, че ако искаш да имаш нещо, което не си имал досега, трябва да дадеш от себе си нещо, което не си (и не би) давал досега.
И да - говоря специално за компромисите в една връзка. Защото - съдя по себе си - не бих имала това, което имам сега, ако не бях дала толкова много от себе си до момента. Заради него наруших принципи, лъгах, мазах, преглъщах, многократно показах, че мога да заеба всеки малък детайл в името на голямата картина. И напълно съм наясно, че ако нямах силата да дам всичко от себе си когато е било нужно, Нас нямаше да има чак такава магия, съответно и същата „тежест“ за мен.

[anonymous708973]

От много мъничка татито се опитва да ми набие в главата, че ако искаш да имаш нещо, което не си имал досега, трябва да дадеш от себе си нещо, което не си (и не би) давал досега.

И да - говоря специално за компромисите в една връзка. Защото - съдя по себе си - не бих имала това, което имам сега, ако не бях дала толкова много от себе си до момента. Заради него наруших принципи, лъгах, мазах, преглъщах, многократно показах, че мога да заеба всеки малък детайл в името на голямата картина. И напълно съм наясно, че ако нямах силата да дам всичко от себе си когато е било нужно, Нас нямаше да има чак такава магия, съответно и същата „тежест“ за мен.

Хубаво се е опитвал да те научи баща ти, само че това е напълно неприложимо, когато стане въпрос за връзка - по простата причина, че в тази връзка сте двама, тя се гради от двама човека, и да игнорираш другия, смятайки, че едва ли не, нещата зависят само от теб и от твоите компромиси/жертви... е, за това си има поговорка - "Да си правиш сметката без кръчмаря".

Последният ти параграф ми звучи толкова, толкова грешно. Няма как човек - или поне аз - да не си зададе въпроса "Добре бе, а наистина ли сте един за друг, наистина ли си заслужава, ако има нужда от толкова напасване, рязане, кърпене". От моя опит до момента отговарям с категорично не. Компромиси са необходими, така е, но понятията компромис и жертва не са синоними.
В един момент всички тези жертви избиват и или се стига до много стабилни обвинения или до едно чувство на перманентна... прецаканост един вид. Или до приемане за даденост. Да, сега може и да не е така, но - като погледнем напред в бъдещето - след 5-10 години баш това може да стане. Да, сигурно е мееегадраматично и романтично и бла-бла, но на мен подобни отношения, подплатени с лъгане, мазане, нарушаване на принципи, са ми твъъъърде далеч от "чисти".
Компромис е да се науча да си затварям устата и да изчаквам, когато ми обяснява нещо преди директно да избухна (аз съм от тези, дето палят на четвърт), а това, за което ти говориш, си е чиста жертва и потъпкване.
Имам опит в това отношение, имам и примери от близкото си отношение. Лично аз вече се научих да правя разликата и да знам кога си струва да полагам усилия и кога - не.

В момента съм във връзка, която отговаря баш на описаното от авторката. Един отбор сме, никой не се потъпква заради другия, няма тъпи борби за надмощие, обсъждаме проблема още същия ден, стараем се един за друг всеки ден и не се приемаме за даденост. Той се опитва да превъзмогне склонността си към overthinking, аз се опитвам да казвам, когато нещо не ми харесва вместо да ставам пасивно-агресивна или да избухвам.
Чувствам се безкрайно ценена, което ме мотивира да давам повече от себе си. Интересното е, че аз имам понасъбран опит във връзките и съм се научила кое как става до някаква степен (въпреки че някои етапи тепърва предстоят), но на него му е първа връзка, а всеки ден успява да ме учуди с нещо, главозамайващ инстинкт има.

Не ми хрумва в момента нищо по темата повече, ще се включа пак.

Eдит: Спирит(e?!), евентуални синове - хубаво, а дъщерите къде ги забрави? Или си решил, че няма да имаш?

[102]

Айде и аз малко в стила на розовите романи - разкажете нещо позитивно, ако сте в настроение - двойка, на която от много време се възхищавате ли ще е, многократно доказвало се приятелство ли, приятен жест от непознат ли, някакво голямо осъзнаване в самите вас ли... Слушат ми се такива неща, пък и разделът ги предполага, колкото и филмирано да изглежда на пръв поглед .

имам приятел който е с първото си момиче /нещо ми подсказва че и той и е първия
от даскало са заедно
доста годинки са навъртяли
аз това не го разбирам но ми се вижда сладко и някакси ме вдъхновява
а относно приятелството не си прав/а че готините хора са на привършване
дори им личи
помисли за очила
/хареса ми това 'за да има какво да предложа'

[102]

а оня с последния реверанс аххааххахахахахаахахахах хАХАХАХАХХААХХААХХАХААААА А

[Azoria]

http://karenakryptis.com/wp-content/...in-love-19.jpg

Да видя подобна двойка винаги ме усмихва. : ) Представям си колко много време от живота си са прекарали заедно, през какви неща са преминали, колко деца са възпитали, с какви проблеми са се справяли и т.н. Но дали не са имали ужасни етапи във връзката си когато нищо не е вървяло? Дали не се е налагало да преживяват дълги периоди разделени или пък изневери, а може би загуба на дете или други ужасни трагедии...? Само истинска любов може да премине през всичко, което едни 40-50-60 години живот предоставят, без то да е причина да се откажеш да хванеш любимия за ръка, да го прегърнеш, да му кажеш какво означава за теб. Има и двойки,които само навика ги крепи, да. Но аз като един истински романтик вярвам,че има и истинска любов и тя не е задължително да е като по филмите, стига теб да те кара да се чувстваш добре, пък и понякога някой случаен минувач, станал свидетел на това красиво нещо. (:

[102]

е ти не беше ли от перник
ква любов

[Azoria]

След няколко шамара любовта се разпалва,това е то.


btw, родена съм в София, сигурно затова си позволявам проблясъци на романтика понякога (tmi)

[102]

защо хората от софия не обичат да им е весело
защото има село в думата

[Ivaaaaa]

аз пък не вярвам в тази любов, която може да просъществува дълги години, да се запази и подхранва. да, индивидуализмът до голяма степен е виновен за това. покрай мен само негативни примери - баби и дядовци, родители, че и аз самата. битието ни е толкова запълнено с гонене на кариери, цели и стремежи, че нямаме време да обърнем внимание на любовта, да се вгледаме в нея и да задълбаем. виж, ако денонощието беше поне 30 часа... едно време за съжаление /или не/, беше едно време.
харесваш ми ( :

[Evterpa]

Другите - сори, че не отговарям поотделно на всеки, не би трябвало да изглежда като игнор ;Р. Ценя ви коментарите.

[Jaune]

Аз искам само да вметна, че си ми изключително интересна и бих искала да седнеш на горещия стол. :Д

//позитивни случки не мога да разкажа, щастливите семейства винаги съм ги гледала през витрината, стоейки отвън. в моето семейство от всички страни са разведени/изневеряват/заедно са не по любов/унищожават се и пр. и пр. хубавини. надявам се да не се предава генетично само.

[SpiritInBlack]

Jaune, генетиката е силна наука, ама в твоя случай би ти повлияла само ако я оставиш да ти повлияе. Викам да нарушиш семейната традиция и да дадеш начало на нова такава, по-добра.

[CoNviCt]

Просто аз съм този, който обича и дава повече. Винаги. Тъжно е вече.