Така ли се оказва?

[Evterpa]

На темата почти сигурно няма да й е тук мястото, ама какво пък... към тоя форум ме води поривът да пиша :Д.
Държа предварително да кажа едно "Сори" за задръстването на текста с въпроси, ама... какво да се прави, така ми текат в момента мислите. Друго, което искам да отбележа, е че въпреки пускането на тая тема съм заклет оптимист и си вярвам, че някъде там има алтернативи - хубавки и вдъхновяващи.
Без повече отклонения от мрънкането - е, дяволите го взели, не е ли само по себе си трагедия, че супер, супер, супер рядко се срещат чисти отношения? Сериозно, драмите съвсем не ми влияят като валериан на котка :Д, ама нещо включих в режим пасивно-агресивно наблюдаване ии да... Наистина ли се явява висш пилотаж това да имаш сносна връзка, в която да липсват противните борби за надмощие? В която да сте отбор? Да няма изневери и човекът да не ги е допускал даже в миналото си, т.е преди да се съберете? Да изградите дългосрочни отношения и въпреки монотонните и същевременно неизменни битовизми да продължавате да сте си интересни, защото всеки поотделно учи (не задължително в универсисет например... сигурно ме разбирате) и се катери нагоре? Да сте искрени и да избягвате натрупването на проблеми, които 100% сигурно ще ескалират в може би близкото бъдеще? Да сте много далеч от безумието, наречено "възприемане на другия за даденост", съответно да продължавате да се предизвиквате и съблазнявате както сте го правили? Да не сте примати и да контролирате яда си така, че дори по време на сериозно сдърпване да няма обиди, заплахи и манипулация? Пф...
Ако оставим настрана връзките - замисляли ли сте се, че индивидуализмът толкова се шири, че с напредването на годините най-честият сценарий е да не остава нищо мило\трогващо? Тук говоря за наистина солидната възраст - примерно 60 и нагоре. Та да... тогава приятелите, може да се каже, са забравени още преди доста време, защото "семейството е по-важно". Същевременно това семейство обикновено съвсем не е най-желаното... Пълна изолация и вярно май ще се окаже до голяма степен основателен лафът, че да остарееш предполага мъдрост, ама понякога възрастта пристига сама :Д. Поне аз това виждам край себе си, може и само моята среда да е изключително кофти.
Досега все мислех, че истински готините хора не вървят чак на тълпи, обаче определено ги има в достатъчно количество... Достатъчно дръжки, направо си е минимално :Д. Продължавам да ги търся де; продължавам и себе си да ъпгрейдвам (надявам се, хах), за да има какво да предложа и въобще... да се получи симбиозата.
Айде и аз малко в стила на розовите романи - разкажете нещо позитивно, ако сте в настроение - двойка, на която от много време се възхищавате ли ще е, многократно доказвало се приятелство ли, приятен жест от непознат ли, някакво голямо осъзнаване в самите вас ли... Слушат ми се такива неща, пък и разделът ги предполага, колкото и филмирано да изглежда на пръв поглед . Сменяйте там никове, ако не ви се ще да изглежда като вестник "Лична драма" :Д и така...