Така ли се оказва?

[anonymous708973]

От много мъничка татито се опитва да ми набие в главата, че ако искаш да имаш нещо, което не си имал досега, трябва да дадеш от себе си нещо, което не си (и не би) давал досега.

И да - говоря специално за компромисите в една връзка. Защото - съдя по себе си - не бих имала това, което имам сега, ако не бях дала толкова много от себе си до момента. Заради него наруших принципи, лъгах, мазах, преглъщах, многократно показах, че мога да заеба всеки малък детайл в името на голямата картина. И напълно съм наясно, че ако нямах силата да дам всичко от себе си когато е било нужно, Нас нямаше да има чак такава магия, съответно и същата „тежест“ за мен.

Хубаво се е опитвал да те научи баща ти, само че това е напълно неприложимо, когато стане въпрос за връзка - по простата причина, че в тази връзка сте двама, тя се гради от двама човека, и да игнорираш другия, смятайки, че едва ли не, нещата зависят само от теб и от твоите компромиси/жертви... е, за това си има поговорка - "Да си правиш сметката без кръчмаря".

Последният ти параграф ми звучи толкова, толкова грешно. Няма как човек - или поне аз - да не си зададе въпроса "Добре бе, а наистина ли сте един за друг, наистина ли си заслужава, ако има нужда от толкова напасване, рязане, кърпене". От моя опит до момента отговарям с категорично не. Компромиси са необходими, така е, но понятията компромис и жертва не са синоними.
В един момент всички тези жертви избиват и или се стига до много стабилни обвинения или до едно чувство на перманентна... прецаканост един вид. Или до приемане за даденост. Да, сега може и да не е така, но - като погледнем напред в бъдещето - след 5-10 години баш това може да стане. Да, сигурно е мееегадраматично и романтично и бла-бла, но на мен подобни отношения, подплатени с лъгане, мазане, нарушаване на принципи, са ми твъъъърде далеч от "чисти".
Компромис е да се науча да си затварям устата и да изчаквам, когато ми обяснява нещо преди директно да избухна (аз съм от тези, дето палят на четвърт), а това, за което ти говориш, си е чиста жертва и потъпкване.
Имам опит в това отношение, имам и примери от близкото си отношение. Лично аз вече се научих да правя разликата и да знам кога си струва да полагам усилия и кога - не.

В момента съм във връзка, която отговаря баш на описаното от авторката. Един отбор сме, никой не се потъпква заради другия, няма тъпи борби за надмощие, обсъждаме проблема още същия ден, стараем се един за друг всеки ден и не се приемаме за даденост. Той се опитва да превъзмогне склонността си към overthinking, аз се опитвам да казвам, когато нещо не ми харесва вместо да ставам пасивно-агресивна или да избухвам.
Чувствам се безкрайно ценена, което ме мотивира да давам повече от себе си. Интересното е, че аз имам понасъбран опит във връзките и съм се научила кое как става до някаква степен (въпреки че някои етапи тепърва предстоят), но на него му е първа връзка, а всеки ден успява да ме учуди с нещо, главозамайващ инстинкт има.

Не ми хрумва в момента нищо по темата повече, ще се включа пак.

Eдит: Спирит(e?!), евентуални синове - хубаво, а дъщерите къде ги забрави? Или си решил, че няма да имаш?