На мен ми е странно защо се е налагало да лъжете и мажете. Окей, родители, но в крайна сметка си пълнолетна (както и той) и предполагам, че самочувствието ви е на достатъчно големи хора, че да можете да седнете, да си поговорите с родителите, да кажете как стоят нещата. Родителите обикновено не са някакви зверове и в такива ситуации дори помагат. Или може би аз в това отношение съм попаднала на родители. Та, в случая "драмата" сами сте си я създали.
Сега, не че не съм лъгала точно поради ей такива причини, обаче бях на 14 и осъзнавах, че съм си малка и нямам работа при непознато момче в друг град и като цяло нямаше как да ги убедя, че е безопасно, защото... еми не е. Не че на 18 не може да ми се случи нещо, обаче аз си спомням, че в даден момент просто осъзнах (беше преди пълнолетието, де), че това да съм достатъчно убедителна пред тях си е в мои ръце. Нямали сме проблеми от тогава. Родителите винаги ще се притесняват, дори и на 30 да си, както и ще мрънкат, в реда на нещата си е.

Бтв, Ина е права, че така обяснено, не звучи като някаква мега трудна ситуация. Знам, че липсата е тегава, както и че за вас си е драматично и тежко, защото това е най-неизгодната (откъм дистанция) връзка досега, но на мен, примерно, такава дистанция и виждане веднъж седмично ми е трудно да ги приема за трудна връзка от разстояние, просто вариантът ви е възможно най-добрия за такъв тип отношения и е за предпочитане пред такива от по 2000-3000км и значително по-редки срещи. Знам, че на всеки неговото си му е най-тежко и драматично и това, че на друг му е било по-трудно, не омаловажава вашия проблем, но ви съветвам да не се фокусирате върху самата дистанция и това какви компромиси правите и колко е трудно, защото този път е пагубен (правя си изводи, че го правите от дневника + писаниците тук). Обичайте се:Д.