Винаги съм се възхищавала на родителите си и съм мечтаела за връзка като тяхната.Заедно от вече 25,30 години продължават да се държат за ръце,обръщат се на мило,слънце;почти не излизат един без друг.Не помня кога за последно са спорили за нещо,всичко решават заедно и продължават да живеят като в млади години,ходейки на съвременни мероприятия и правят всичко интересно и забавно.Ако до тук звучи перфектно,не е точно така като се има на предвид,че баща ми го няма 6 месеца в годината и имат време да осъзнаят значението си и липсите.Но въпреки пречките това си е щастие,макар и през половината време от годината.Едвали има толкова прекрасни истории като по филмите,но не значи и че няма щастие,отдаденост,доверие. амо не трябва да спираме да търсим своето щастие и все нещо ще се появи.Забелязала съм,че всъщност вечно нещастни остават само хората,които никога не са удовлетворени от живота и няма да се усмихнат докато не получат всичко.Останалите рано или късно изживяват своя филм.