аз пък не вярвам в тази любов, която може да просъществува дълги години, да се запази и подхранва. да, индивидуализмът до голяма степен е виновен за това. покрай мен само негативни примери - баби и дядовци, родители, че и аз самата. битието ни е толкова запълнено с гонене на кариери, цели и стремежи, че нямаме време да обърнем внимание на любовта, да се вгледаме в нея и да задълбаем. виж, ако денонощието беше поне 30 часа... едно време за съжаление /или не/, беше едно време.
харесваш ми ( :