Така ли се оказва?

[SpiritInBlack]

Обърка нещата. Точно исках да се запозная с Евтерпа и да и кажа, че съм Георги. Не смятам, че трябва да се чувстваш поласкана, казаното от мен е двусмислено, особено за частта как се досетих. Как влияе валерианът на котките? Да не е станал белият звяр черен, като в аватара.

Не говори нарцисизмът в теб, говори лигнята, поне в момента. Знаеш каква беше ситуацията оня ден, изборите бяха от интересни по-интересени. Бтв, скоро бях пак във ВТ, вече има табели. Шоуто тоя път беше в Стара Загора, страшно счупен и неприятен град.

Не бих казал, че е трагедия фактът, че истински качествените хора се срещат често. От всичките си близки и не толкова близки хора, мога да кажа, че имам само трима приятели, които някой ден с гордост ще запозная със синовете си. Всички до един от мъжки пол. Преди четири години смятах, че съм намерил истинска принцеса, а тя се оказа, че може да лети..на метла. Както и да е, ако се замислиш, наистина прекрасните неща са редки, не говоря дори и само за одушевени неща. Именно защото са редки са толкова ценни. Банално, но факт. Спомняш ли си фойерверките оня път, такива не съм виждал даже и в ПЛОВДИВ, да не говорим за София. Щяха ли да са толкова интересни, ако ги виждахме често?

Игрите за надмощие са ок, стига да не прерастнат в нещо друго. Забавни са и постоянното предизвикване поне на мен ми понася отлично. С времето връзката се променя, не става нито по-лоша, нито по-добра, става просто различна. Да, вероятно интересното чувство в корема ще понамалее, но ще отстъпи места на други чувства. Семейството и приятелите не ги възприемам като различни неща, а като двете страни на една монета. Имам страхотния шанс да бъда член на едно наистина, наистина прекрасно семейство. Замисли се, ако ти беше имала по-малко късмет, как щеще да реагираш и към кого да се привържеш? Дали генетиката и чувството за дълг към родителите щяха да си кажат думата или щеще да си търсиш късмета някъде другаде. На мен ми е гнусно, когато някой познат създаде свое семейство и съвсем прекъсне контактите с родителите си, защото видиш ли, такъв бил животът. Не, не е такъв животът, такъв си го правят те.

Приемането за даденост също няма как да бъде избегнато според мен и винаги ще се появи в една дълга връзка, било то в един или друг момент. Даже изразът може би не е правилен. Tеорията на относителността има далеч повече приложения от физиката. Незаменимостта зависи изцяло от гледната точка. Физически и биологически са изключително редки (и свързани вероятно с много неприятни болести) ситуациите, когато има "незаменимост". Харесва ми да вярвам обаче, че аз съм незаменим - за приятелите си, за семейството и за бъдещата си съпруга и евентуални синове. Ако животът е изцяло естествен подбор, прилаган в глобален мащаб, то нищо не би имало какъвто и да е смисъл. Но не е толкова лошо да бъдеш сигурен в чувствата на партньора си, стига това да не промени начина, по който ти се отнасяш и начина, по който си общувате. Защото според мен именно той е в основата на истинското привличане и разбирателство. Винаги ще има някой по-богат, по-забавен и по-добре изглеждащ от партньора ти, поне според моментното мнение. Но дали си заслужава наистина и дали това би бил правилният избор? Близки познати ми казват, че флиртувам постоянно с всички приятни ми момичета, с изключение на един момент преди години, когато бях с описаното по-горе от мен създание. Дали съм срещал през онзи период по-добри кандидатки от нея? Естествено, но не съм забелязвал дори. В един момент, при една наистина сериозна връзка, дори недостатъците на партньора стават сладки. В една връзка никога даването не е 50/50, но не бива да те притеснява този факт. Защо ли - защото това, че даваш 65 % не те прави по-беден, напротив. Ролите после се сменят и всичко е ок. Може да бъде много неприятно, ако единият смята, че постоянно влага повече във връзката. Ако искаш да вземеш повече, отколкото си дал, пробвай се на капиталовите пазари.