Нека видим сега аз поне за себе си не вярвам в перфектните връзки просто защото такива няма .Перфектно ми звучи твърде сиво и лецемерно да кажем.Думата хармонични и балансирани ми харесав повече макар и може би да имат по различно значение .Та като цяло за мен в една връзка взаимните компромиси са необходими,уважението и искреноста.Харесва ми идеята за приказните връзки с много години с много препяствия зад гърбат си ,харесват ми хората които са се борили със зъби и нокти за връзката си но за мен такива отношения конкретно няма по простата причина че не съм особено сантиментална.И откровенно казано ми е безразлично дали след 10 години ще бъда сама или с някой.Аз компромиси като да простя изневяра,шамар или неуважение не правя и толкова .Да обичам човека до мен поне доколкото мога и ми се иска той да е човекът за мен но въпреки това съм ужасен егоист и получили се така че да избирам или да прощавам дори заради децата си ще направя така както намеря за добре пък дори и да се разделим .