Когато супер много се нервирам на нещо, достигам до една фаза на яда си където започвам да заеквам. ;D Рядко се случва, трябва наистина да съм извън релси и е нещо,което много мразя, защото не мога да се изкажа и това ме нервира още толкова. :Д

Преди години си харесвах глухонямо момче. Така и не се сближихме достатъчно обаче, че да се стигне до някакви отношения, но иначе това не ми се струваше пречка.

За частично парализиран човек... не бих казала категорично не, но натам клонят нещата. Като цяло не съм сигурна доколко бих била физически привлечена,ако трябва да съм откровена. А това си е голям фактор. Мисълта, че отношенията ни никога не биха били пълноценни сигурно ще ми действа малко или много отблъскващо. Но както каза SpiritInBlack, ако вече обичам някого и този човек стане инвалид, то това не би ме отказало от него. (Макар че голяма любов ще трябва да е и от двете страни, за да издържи на напрежението,защото психичната травма ще е не по-малка трудност. )