ако искаш да предразположиш някого, независимо от намеренията си към него - приятелски или любовни, най-добрата стратегия е да го подтикнеш да говори за собствените си интереси. когато човек говори за нещо, което обича, се ентусиазира и се чувства добре, всъщност - и двамата се чувствате добре, защото комуникацията е успешна - ти разбираш много от нещата, които го вълнуват, а той не се чувства неловко/затормозен/затруднен в опита си да поддържа тема, която му е далечна/непозната. а и мъжете като цяло обичат да ти обясняват как стоят разни неща, да те (на)учат на нещо и прочее. когато харесвам някого, му позволявам тази изява на егото:Д дори е възможно да избегна спора, който всъщност може да е голямо тийзване, ако хората са достатъчно обиграни и адекватни (интелигентни се подразбира, мисля си).

и аз не обичам да ми се говори за бивши, когато някой го прави, червената лампичка веднага светва в главата ми, и знам, че този човек не е готов за нова връзка, или поне не с мен, щом още еуфорията от самото начало не му достига да изтласка образа на неуспешната любов мааалко настрани.

вино по-нагоре спомена и самоизтъкването. ако е в обосновани рамки, аз лично мога да го преглътна, защото виждам мотивациите зад тази проява, която е един вид компенсаторен механизъм - веднъж, и перчене (не ми се търси за термина при мъжките животински видове, който ми бяга в момента) - втори път. т.е. той те харесва достатъчно, че да ти демонстрира с какво е ценен като индивид и е мъъъничко несигурен/притеснен, за да го прави, което намирам за сладко:Д а по това кой с какво се хвали разбираш и кой на какво държи - приоритети, ценности, т.е. всичко важно в основата на един човек. един вид ситуацията е win-win.

аз лично не обичам да говоря за политика с човек, с когото тепърва (ще) се опознаваме. водя такива разговори ежедневно с близки и не толкова близки хора и винаги, ама винаги водят до неприятни диспути, а нерядко и караници, които супер много ме напрягат, защото всеки опитва да наложи мнението си, което автоматично прави комуникацията невъзможна, т.е. безсмислена (освен за изразходване на насъбрали се гняв и агресия, разбира се).

понеже съм супер романтично до глупост същество, си позволявам да вкарам човека в ролеви игри - например да си измисляме какъв би бил животът ни заедно //реално това започна от разговор с една приятелка по образец на "Божури и незабравки" на ГГ преди години, но се случва да го използвам и при други опознавания. човек се отпуска, когато мечтае, а това, за което мечтае някой, силно ме интересува. реално мечтите показват идеала на един човек за него самия, т.е. изпълненият потенциал (който е вероятно никога да не бъде постигнат, но какво от това). хоризонтът на един човек е това, което ме привлича в него - какъв иска да бъде, не какъв е. защото <сега> е някакъв незначителен фрагмент от времепространството, а хората сме вектори, или поне тези хора, с които аз искам да имам вземане-даване. (много глупав израз:Д)