Когато Вселената не ти го слага, започваш да си го слагаш сам.

[Azoria]

Смятам себе си за здравомислещ човек, далеч съм от мисълта ,че непременно трябва да имаш "половинка", за да се чувстваш добре и да си щастлив. Но в крайна сметка е нужен само един миг на слабост, в който си представяш споделено с някого щастие и след този миг официално си прецакан. Много рядко някой дълготрайно задържа вниманието ми, но ето - случи се. Човек, с когото сме като от различни планети, толкова... контрастни. Повечето неща,които не харесвам в този свят на него са му приоритети. И обратното го има горе-долу. Но се улавям, че въпреки това интересът ми си остава, а и не e едностранен.
И така, негласно решаваме да стоим на растояние един от друг, в името на дългосрочното разбирателство и известно време ни се получава, макар погледите,които си хвърляме, закачките от общи приятели за секуалното напрежение помежду ни,дето могло да ги запали и тях и други такива глупости. А, че го има това напрежение си е факт, но ние като големи хора не си трошим главите, правим се,че няма нищо и никой не предприема действия. До един момент когато всичко,което сме опитвали да подтиснем ескалира с пълна сила и от там започва и филма...
Едни от най-хубавите мигове,които съм имала в последно време, голяма тръпка, загуба на представата за време, прекрасни споделени мигове, но нищо от това не може да се пренесе в реалния свят. Не сме един за друг и това е очевидно, тук не става дума за дребни различия, а за ГОЛЕМИ такива, пък да не говорим, че сме на различни етапи в животите си (подразбира се - и разлика във възрастта). Освен това и желанието и на двама ни за полагане на големи усилия, явно не е голямо, защото на практика,както и да си го представяш края му се вижда. Решаваме,че няма да се задълбава. Обаче...
Тук идва гореспоменатия "миг на слабост", който съм си позволила в един от хубавите споделени мигове. И въпроса ми: Защо, подяволите, осъзнаваш,че нещо не е за теб, не се получава, а и така е по-добре, знаеш,че нямаш нужда от него и дори не искаш да го искаш,ама... го искаш, въпреки това?! Не мисля, че съм се влюбила все още, имам възможност да продължа без особени усилия дори, но... не ми се иска. (Макар да зна(е)м,че няма смисъл. -_- )

И сега искам да ми кажете защо е така...

[Blab]

//ако искаш ми дай рождени данни, да ти кажа защо:Д

иначе - I feel you!; been there done that и продължавам да попадам все в такива ситуации/с толкова различни от мен хора.
не е гот. и понеже мразя да цитирам, ОУ: yield to it;

[102]

най-сетне нормална тема

[VinDiesel]

Защото в повече случай, когато с даден човек много се харесваме(ще го пиша така, защото вече съм минал през това и мисля че намерих отговора) и има фактори както ти описваш в поста си, че сме от различни планети с големи различия по между ни, ние се замисляме дали тази връзка ще бъде реална. Това замисляне, обаче ни спира за момента, но отвътре изгаряме от желание да опитаме, какво ще се получи. Когато ние спираме с мозъка желанието си, сърцето изпитва точно това, нуждата да бъдем точно с този човек. А ако не опитаме да бъдем заедно, то тогава разочарованието и мъката ще са по-удължени. Лошото е че при мен се получи така, след като опитахме какво ще излезе, излезе, че когато вече се залюбихме един друг, това желание породено от това, че преди си биехме спирачка да сме заедно, просто изчезна. Просто се разделихме, защото когато вече бяхме обвързани, разбрахме всъщност колко различни сме и че чувството е било моментно, породено от това, че не си даваме шанс за общо щастие.

Не знам дали ще ме разбереш, защото и аз не мога да го обясня по най-разумния начин....

[102]

далече си вин бензин
очевидно става дума за желание похот страст между 20 и нещо годишно момиче и некъв чичко и дума не може да става за гаджета /тъпа дума/ женитби и тн

[VinDiesel]

Да го кажа така….
Накрая просто осъзнахме, че и двамата имахме много голямо привличане(първоначално), само защото си казвахме, че няма да ни се получи и не си давахме шанс. А това ни караше още повече да се желаем и сексуално.

Дали съм прав или не, не знам, авторката може да го прецени, след като ми прочете обърканите постове…

[Azoria]

VinDiesel, има логика в думите ти. Все пак ми е интересно да видя и други мнения и гледни точки, ако някой друг изобщо разбира какво питам.


102, батко* ;D

[Blab]

аз само ще си напиша преди да си легна:
когато тежки планети на единия засягат лични(те) на другия е налично такова привличане. по Плутон - подсъзнателно, сексуално, непреодолимо, (садистично/мазохистично), трансформиращо (т.е. разрушително). по Сатурн - кармично натоварено, неизбежно, от което не можеш да се откъснеш (преди да си си научил урока), etc, etc.

//това под черта, че друго нямам/не искам да добавям за момента към темата:Д

[102]

искам да напиша нещо ама не схващам въпроса
защо всеки потенциален самец трябва да се третира като 'ами ако сме гаджета бла бла'
има си хора с които не искаш да си но изпитваш електризиращо сексуално привличане около тях
какво ти пречи някакво време да се позабавляваш

[Azoria]

Blab, неговата управляваща е Юпитер, моята Меркурий. Той е огнен знак, аз въздушен... по пътя на логиката е нормално да го разпалвам, I guess ;D

[Azoria]

какво ти пречи някакво време да се позабавляваш

В процеса на забавление могат да се появят разни объркващи емоции и всъщност така ми хрумна заглавието на темата...

[VinDiesel]

Според мен Blab и друго имаше предвид.

[Blab]

Blab, неговата управляваща е Юпитер, моята Меркурий. Той е огнен знак, аз въздушен... по пътя на логиката е нормално да го разпалвам, I guess ;D

е, много ми е частично това.
айде дай ми карти, не ме карай да ти се моля:Д

аре, лягам си, утре ще споделя за подобни привличания. (евентуално:Д)

[DarkTemplar]

Планети, нумерологии, Пътят на Юпитер, Алена, Стар Крафт и т.н. Не ви е лесно...

Половината ми колежки са с асцедент курва. Чудя се дали звездите им го говорят, или е някаква конспирация?

[Blab]

не, просто учат журналистика във фжмк, какви искаш да бъдат:Д

[DarkTemplar]

По-скоро са от УНСС и един мой твърде любим град.

[102]

не, просто учат журналистика във фжмк, какви искаш да бъдат:Д

aloo

[espada]

Защо не спреш да поставяш под въпрос инстинкта си и не се престрашиш да направиш това, което искаш? Защо не си изиграеш играта вместо да се страхуваш от това как би могла да я загубиш още преди играта да е започнала?! Може да се окаже кратка, но пък интересна, знаеш ли...

[102]

ама вие не четете ли
вече си е позволила миг на слабост

[NomNomNom]

Сексът си е секс, другото си е друго.
Нормално е да се привличаме от голяма част от хората, които подминаваме всеки ден, на физическо ниво, и докато го прекараме през всички филтри, отсяваме и остава един процент хора с които малко или много имаш желание да се омешаш.

Тук само не разбирам какво са големите различия, които възпрепядстват нещо повече?

[TheDeath]

Хората се променят с всяка изминала минута, с всяка малка случка в ежедневието ни ние се развиваме в някаква насока.
"Непреодолими различия", тоя термин в моя речник го няма - има силно желание и липса на желание. Има мотивация да се нагласиш спрямо другия, има и момента, в който да решиш дали си струва да го правиш.
Отделно поставените "спирачки" дават на подсъзнанието една огромна сила да желае точно това, което си забраняваме. Логично е да искаш да нагазиш в дълбокото, непознатото, винаги има тръпка в това да направиш нещо, което сам си забраняваш Срещала съм хора с ГОЛЕМИ различия, които се допълват взаимно и имат едни от най-проспериращите връзки в обкръжението ми, въпрос на характер, желание и яснота в това какво искат и са способни да дадат в такава връзка.

[VinDiesel]

Само аз ли разбирам, че не са правили секс и под "миг на слабост", имаше друго предвид?

[chupachups]

Само аз ли разбирам, че не са правили секс и под "миг на слабост", имаше друго предвид?

Да бе и аз тва щях да питам...

[LadyDi]

защо всеки потенциален самец трябва да се третира като 'ами ако сме гаджета бла бла'
има си хора с които не искаш да си но изпитваш електризиращо сексуално привличане около тях
какво ти пречи някакво време да се позабавляваш

А, да си дойдем на думата.
В женската природа е да претегля всеки "самец" (много ми харесва, между другото тая дума ) като потенциален дългосрочен партньор. И вместо да си действаш по първичния инстинкт, почваш да правиш ментални списъци с плюсове и минуси.
Не всеки мъж, от който ти се иска, може да ти даде всичко това. И разумното решение да стоиш настрани от него, за да си спестиш евентуална емоционална болка/разочарование, само го прави по-желан. Има си едни carnal желания, които колкото повече се потискат, толкова по-силни стават. И понякога е по-добре просто да ги задоволиш и да продължиш. В крайна сметка, възможните резултати са два - или ще намерите начин да потушите несъвместимостта и това всъщност да проработи, или кой от където е. Във всеки случай, въпросите останали без отговор, често мъчат по-дълго, отколкото емоционалното разочарование при евентуален провал.
И мен ми тече мисълта трудно днес.

[VinDiesel]

А, да си дойдем на думата.
В женската природа е да претегля всеки "самец" (много ми харесва, между другото тая дума ) като потенциален дългосрочен партньор. И вместо да си действаш по първичния инстинкт, почваш да правиш ментални списъци с плюсове и минуси.
Не всеки мъж, от който ти се иска, може да ти даде всичко това. И разумното решение да стоиш настрани от него, за да си спестиш евентуална емоционална болка/разочарование, само го прави по-желан. Има си едни carnal желания, които колкото повече се потискат, толкова по-силни стават. И понякога е по-добре просто да ги задоволиш и да продължиш. В крайна сметка, възможните резултати са два - или ще намерите начин да потушите несъвместимостта и това всъщност да проработи, или кой от където е. Във всеки случай, въпросите останали без отговор, често мъчат по-дълго, отколкото емоционалното разочарование при евентуален провал.
И мен ми тече мисълта трудно днес.

+1.
Аз се опитах да го обясна така, но още по-трудно ми идваха на ум точните думи.
Май няма друго логично оняснение по темата.