50 нюанса чувства

[misterjb_94]

Здравейте!

С огромен интерес чаках деня, в който станах студент.Тресеше ме възрожденски плам за това
да прелистя няколко страници в живота си. Много силно желаех да се запозная със сума
нови хора, с които да завържа добри приятелства и преживявания. Още първите часове на първия
ми учебен ден като студент се заприказвах с всички. Веднага започнах да контактувам с хората
направи ли ми някакво впечатление. Още от първите 2-3 дни започнах да си пиша с едно от моми-
четата от групата ми. Предложих и втората вечер да си говорим по телефона и тя ми звънна
(взела ми номера от останалите). Беше ни супер ентусиазирано да разговаряме и проведохме разговор
(по-скоро разговори) от 11 вечерта до 4 сутринта като буквално заспивахме по телефоните. Бяхме се
разбрали да седим един до друг на другия ден и постоянно се закачаме, бутаме говорим на всякакви теми.
Всеки ден след като тя се прибере (живее в друг град) ми се обаждаше да се чуем и да водим безкрайни
разговори. До този момент тя беше просто едно от момичетата, с които поддържах контакт. Имаше едно
нещо, което ме дразнеше в нея през първите 2-3 седмици в нея - когато приключим с лекциите тя се хващаше
с нейната приятелка от нейния град и веднага тичаха към колата за да се приберат без да ми каже чао
нито да ми махне, чувствах се всякаш се изпарявам в момента в който ни освободят. В поредната вечер, в
която тя ми се обади след като си беше тръгнала и вдигнах и казах че не ми се говори с теб и моментално
и затворих. Тя веднага ми писа и ме пита защо не искам да разговарям с нея. Обясних и че безкрайно ме дразни
факта да си тръгват без да ме отрази и не е като да не си общуваме и говорим до сутринта.
Тази вечер не си говорехме.
На другия ден се случи нещо различно - след като свършихме лекциите тя ме изчака, прегърна ме, усмихна ми се
и ме пита дали ще се чуем вечерта изключително много се зарадвах и недочаках и аз и звънях вечерта.

Продължихме да общуваме, да излизаме с групата заедно по кафета, да се закачаме и тн.
След около първия месец се случи нещо подобно, с разликата че обидената беше тя.
Бях я нагрубил, макар и не нарочно и тя спря да ми говори. Стана ми неприятно и се чудех
как да оправя нещата, за това в този ден след като свършихме изтичах надолу и купих една роза от близкия
магазин за цветя и я изчаках. (тогава вече се беше настанила в общежитие и нямаше нужда да си пътува всеки
ден). Обадих и се да слезе да се видим, бях скрил розата зад гърба си, тя се приближи и поднесох цветето!
Милата онемя, пое дълбоко въздух скочи и ме целуна. В този момент се почувствах като истински герой от някоя
приказва и тя беше моята принцеса

Започнах наистина да се замислям как ме кара това момиче да се чувствам когато се видим или чуем, и за това
бавно но сигурно започвах да развивам чувствата си. Мина цял месец откакто споделяме поне 1/4 от деня си
заедно. Много ми е трудно попринцип да допусна някого до себе си, и много се изненадах, че започнах да се
разквирвам повече пред нея от колкото бих могъл. Имаше нещо специално в нея, от тези чувства, сещате се,
които не могат да се обеснят. Бях вникнал не във визията и, а във всъшността и
Изключително приятно ми беше, когато и правех комплименти а и тя самата ми се радваше.
започвах да си планирам от време на време да правя мили жестове, с които да успея да придам допълнителна
плътност на усмивката и. Правех комплименти вече сравнително често, рисувах и разни неща, купувах и шоколади
и тн.
Веднъж се бяхме събрали вечерта за да купонясваме и аз и тя останахме на саме за момент, хванах я през кръста и
я попитах какви сме си ние всъшност? Тя ме погледна, каза ми, че изобщо не съм и безразличен и че и трябва време.
Започна да става късно и трябваше да се отиде до магазина и ние двамата се облякохме и излезнахме, по пътя аз
приплъзнах ръка по рамото и я обърнах към мен, опитах се да я целуна и тя се дръпна като пак ми каза, че сега
не му е времето. Прибрахме се и след около час пак трябваше да отидем до магазина отново. Тя ме дръпна и вика хайде
с теб излизаме.Вече бяхме подпиинали и при втората разходка до денонощния се бях опитал да я подхвана за ръката,
тя се обърна и тръгна да ме целува.
Аз я избутах и казах, че не искам това да е причината за да се случи нещо такова. Тя се засмя и каза:
-Мислиш ли, че няма да го помня?
след което въпреки се бях извъртял ме захапа за врата. Качихме се в крайна сметка и си прекарахме готино

В идните дни когато се мотаем с групата и сме заедно се опитвам да я хвана за ръка, когато ходим редом и тя ме
пускаше, питам я какво има и тя повтаряше че после ще ми каже
Вечерта я попитах по телефона какво е искала да ми каже, и тя отвърна, че за ръце се държат хората които имат
връзка и я попитах ние нямаме ли? Тя смени темата

Много силно бях провокиран да направя нещо, с което да си каже "Да бе, той е искрен, истински, иска да съм
щастлива", но забелязвах, че с всяка една мила крачка, която правех за нея, я избутвах с поне две крачки пред мен
Никога не съм скривал нищо в себе си и винаги съм казвал на всеки това, което не харесвам в него
Понякога ми се случваше да си премълча нещо пред нея, защото знаех че нямаше да и харесва
Бях се превърнал в мекотело.

Събота и неделя тя се прибираше до града и и аз бях обмислил една идея - да взема кола, да взема едно цвете
и да пътувам късно вечер за да я изненадам в кафето в което работи. Никога не съм бил в града и, не знаех
и къде се намира това кафе. Имах единствено името на кафето и голямо желание. В крайна сметка намерих го,
влезнах и тя се шашна! Каза ми само да я изчакам отвън, защото тъкмо затваряли. Тя дойде при мен, подарих и цветето
беше видимо притеснена или изненадана , не знам. От вълнение тя си забрави телефона вътре и вече беше заключено.
Тя дойде с мен и се качихме в близост до една стара крепост и се наслаждавахме на гледката. Поне 2 часа вечерта
откарахме заедно и когато дойде момент да се разделим за да се прибирам се опитах да я целуна - но тя се дръпна
Питах я какво има кое не е наред, и тя ми каза, че е много объркана и не знаела какво да чувства.
От преди знаех, че има и страдание към стара връзка и пределно ясно ми беше, че не трябва да я притискам
за това го карах леко, винаги бях там, винаги бях мил, винаги я изслушвах и преди всичко бях нейн приятел.

Бях започнал да усещам, че колкото повече се бутах тя все по-малко внимание ми търсеше а и ми даваше. Не знаех
дали да се отдръпна, защото може би ще изпусна момента или да продължа да правя мили неща, че да се пречупи.
Наближи коледа и щеше да си замине обратно и нямаше да се видим няколко дни. Бях я поканил да излезем само
двамата по центъра в удобен момент и за двама ни, но тя си намери оправдание.
За коледа реших да и изненадам с малка симпатична кутийка вътре с коледна играчка и няколко шоколадчета на Lind
Когато я привиках да излезе, че да и го дам, имах намерения не да питам какви сме а направо да я убедя.
Когато тя се появи хванах я за ръце, и започнах с репертоара си... Знам.. объркана си трето пето
при което тя ме преряза и каза:
-Не, проблема е, че аз знам какво искам, не мога да отвърна на чувствата ти
и искам да си останем приятели... т
очно тези думи, които най-малко всеки един от нас би искал да чуе
Останах безмълвен извадих кутииката от чантата си, дадох я и просто си тръгнах.

Тогава разбрах магията и смисъла на празниците - те си остават просто обикновенни дни, ако нямаш с кого да ги
споделиш...

След като преминаха празниците и вече си беше тук, излезнахме на кафе и си говорехме кой как е карал другия да
се чувства, кога се е появявало напрежение и тн. но като цяло нищо съществено, накрая ми каза, че тръпката
я нямало и цитирам "човек не търси, това което има" и си тръгна. Тогава ми беше много трудно, исках да се
отдръпна по някакъв начин, но или съм се вманиачавал твърде много, че за кратко време нищо не се оправяше,
защото се притеснявах да не оплескам нещата дори повече.

Имаше известно време, в което не общувахме толкова много, и в последствие започнахме пак много да си говорим
да седим един до друг, разговори с часове докато....
Бяхме на високоговорител и тя с нейната приятелка си говорим тримата. Другото момиче ме пита нещо за еротика
и секс и реших, че е удобен момент да питам моето момиче какво предпочита повече, да я хапят или да я целуват
по врата? При което даде пълен обрат на нещата
-Чакай? От къде на къде ме питаш такива неща?
Какво те интересува тебе личния ми живот? Защо искаш да знаеш, при положение, че няма да разбереш?
и аз оттам напълно не знаех какво да си мисля и започнах да задълбочавам
-Не сме ли си достатъчно близки не се познаваме от вчера, споделяме поне 1/4 от деня си заедно а да не те питам такова нещо?
Дори само приятели
да бяхме?
толкова много задълбочихме, че до сутринта се изеснявахме какви сме си били и какви не сме си.
Много се изпокарахме, и стигнахме до три изхода:
1 - да си останем само приятели (тя беше за това)
2 - да не си говорим повече
3 - да намеря начин да оправя нещата (мой вариант)
Накрая и треснах телефона и си го изключих.

Няколко дни след това тя имаше рожден ден, за които имах милиони неща планирани в готовност, които се разпаднаха
като сирене във вода
Беше ме поканила преди този тежък разговор, който проведохме, и на другия ден я попитах дали поканата все още важи
защото все пак ние реално обмисляхме да не сме приятели повече.
В крайна сметка аз се реших да отида:

[misterjb_94]

старта беше добре - отидох видяхме се в диското беше още празно и като цяло само по между си говорехме (компанията) снимахме се,
общо взето като тръгнах да и казвам нещо тя вика стой стой малко и отива при другите, и беше супер очевидно,
че го прави нарочно и аз не нахалствах седях си при другите и си танцуваме
но когато я хвана за ръката тя се обръща и ми се дърпа
и все пак не беше нищо не се поддавах и танцувах с другите момичета от компанията
дискотеката вече започваше да се пълни и около нас вече имаше хора
от нейните приятелки 2 си тръгнаха доста рано
танцувахме си с едната и просто гледах да се забавлявам
в крайна сметка като си тръгнаха аз се преместих при нейните НАЙ-добри приятелки от компанията
хванах едната и започнахме да танцуваме, но тя вече се беше понапила
и нещо почнахме да си говорим и изведнъж ми ми прошепва
-Ти няма да се откажеш, а?
-какво очакваш да ти кажа?
и си седнахме
после пак гледам нещо тъпо и същото момиче идва пак идва при мен и ме дърпа да танцуваме
-На теб какво ти е, чувствата ли?
-Толкова ли е очевидно?
-Ами не е но аз поне съм запозната, както и повечето тук
-С какво друго си запозната?
-Че нищо няма да се получи -
и аз нали окей и без това знам че друго няма да иска да ми каже
-Още е влюбена в бившия си и на този етап с теб нищо няма да мине!
докато си говорим виждам моето момиче да се бута с едно от момичетата на съседната маса при едни момчета
те нали танцуват си, и въобще не ми правеше впечатление
при което още съм с нейната приятелка:
-Ами до колкото познавам нея и състоянието и, поне на този етап нямаш шанс
при което танцуваме си нали, и пуснах я и отидох да танцувам с другата и дроба приятелка
и тя пак същите неща, първо благодари ми, че я поздравих с песен, но откажи се
направих се че не съм я чул и не я отразих (до този момент супер мн се забавлявах като цяло)
Дойде момента в който моето момиче започна да танцува с някако момче по "лично" с един от съседната маса
и ми стана вече много криво, и едвам се сдържах
изчаках я тя се върна хванах я да танцуваме и пак ми се дръпна
след време пак отиде при него и си смениха и фб или телефон не знам
и аз вече вътрешно умирах
Тя се върна и започна пак да танцува при нас
пак се опитах да я хвана нали има рд и никакво внимание не успях да и обърна, не че и тя ми го искаше
докато не започна да се закача и с бармана пред нас
то не си фърляха салфетки погледи даже черпи я шотове
и аз седнах отвън залата къде има диванчета и отидох да си поема въздух, и едната и приятелка
пак дойде при мен и пак
-Искаше ми се да ти помогна знам че те боли виждаш я как се държи не
мога да я убедя в нещо което не чувства
и аз вече колкото и да се сдържам ми личи, че ще рухна
-По-добре да се надявам за нещо, непосилно но с искрени желания
от колкото да не знам какво търся в себе си
че или ще ме боли, че ще ме наранява
или ще се чувствам празен
и че и в двата случая съм губещ

Моето момиче дойде при нас и се ядоса, че седим от вън и че почти беше време да си ходим
и влизаме пак в залата на масата
застава до мене и казва:
-Защо цяла вечер танцува с всички освен с мен
-защо ме отблъсна?
тя ми се озъби:
-По-добре си остани отвън и без това скоро ще си тръгваме
... седя аз до трите момичета в почти празната дискотека вече
гледам я тя не ме отразява
хващам я за ръка тя ме пуска веднага
хващамя през кръста и и шушна закачливо
-Хей, в колко часа точно си родена?
-Офф не знам.
завърта се пак че да е далече от мен
събирах сили 1-2 мин хванах я за ръката здраво стиснах я притеглих я че да се обърне към мен
тя ме погледна и :
-гледам те в очите и не мога да те позная, това не си ти, каквато аз те познавам
тя се втренчи в мен, и каза:
-не не, точно аз съм си, ти не разбираш, че ако ти не се откажеш аз ще се отдалеча от теб, не съм глупава,
видях как ме гледаше когато танцувах с онова момче, мислиш, че не ми е гадно ли? че не ми е отвратително
когато те наранявам? какво искаш да ти кажа? че ако сега те хвана и тръгнеме ще видя
първия който ми е симпатичен и ще се закачам с него, и ти ще го изтърпиш? Че в такъв момент мога за момент да реша,
да този го харесвам повече и ти да се изпариш?
това ли искаш? искам да спреш!
мрази ме ако искаш, не искам да те боли
-С това държание изглежда всякаш ти мразиш мен, не аз теб,
и заради това започвам да мразя себе си
-Нееееееее не може да се мразиш, но трябва да ме пуснеш, преживей ме
Това са ти вариантите, на мен ми е най-лесно да ти дам нещо, за което ти ще мразиш или мен или себе си
-добре, ще те пусна при едно условие
и няма повече да те мисля, обещавам
тя погледна ме и аз :
-целуни ме...

Избута ме, взе си нещата и си тръгнахме

Щяхме да се видим чак след 2 дни, когато имаме още упражнения и три вечери под ред не бях спал като хората
и едвам гледах, тя ми беше звъняла преди упражненията както обикновенно , къде съм, ще закъснея ли заедно ли
ще седим, но този път не и вдигнах. Влезнах си, не поздравих никого, дори не я погледнах и си седнах отзад
Бяха най-отвратителните ми моменти до този момент в тази сграда. Мина известно време, и започнах да се свестявам
и в началото на третото упражнение исках да седна до нея. Бях забелязал, че носи гривната и обеците, които и
подарих и исках да и кажа, че и отиват. Тя се държа супер грубо и заядливо с мен, но поддържах добрия тон
и продължих, казах , че обиците и отиват и са точно каквито тя би носила.
Тя ме погледна злобно, и провикна:
-Да, отиват ми, само че един глупак ми ги подари!!
Взех си нещата безмълвно и си седнах отново най-отзад и си мълчах..
получих СМС: Било гадно да те игнорира някого:

Вече цяла седмица не сме се виждали, нито чували.
И честно казано тя ме ненавижда повече, от колкото аз някога имах намерения към нея
Хем наранен, хем обиден
В момента нито знам как искам да постъпя, нито какво да постигна
Просто искам да споделя, че е вярно - любовта води до лудост, защото ако това моето не са чувства,
не знам кое е!
Искам да съм нужен, желан. И някой да ме гледа всякаш държа света му.
Не искам да ми се случват хубави неща от които все трябва да ми "минава".....

[tireheb]

ей ся го чета

[hheh]

Имал си доста хубави моменти с нея според мен.
Всичките тия закачки,разговори,подаръци и тн. са били все хубави.
Не съжалявай,не се отчайвай и според мен най добре,просто я забрави
За какво са ти момичета който не знаят какво искат?
Представих си се на твое място за момент(до някъде съм и бил)
Това да гледаш момичето което харесваш, и КОЕТО знае,какво изпитваш към нея,да се "заиграва" с някой друг,само и само да ти види реакцията?
И после,ама аз го направих за да ти видя реакцията? -Бягай бе,боклук(с извинение)
-Като не ме харесваш ми кажи,не ми носи обеците,не ми звъни,не ме търси,не ме закачай и не ми пиши.

Това е нещото което трябва да и кажеш.
Нямаш нужда от това да те разиграва повече.

"Жени бол,кур да ми е здрав"
Пф,чак аз се ядосах

[fanton1]

Разбирам ,че си привързан към нея и имаш силни чуства ,но след като тя ти прави намеци ,че не иска да е с теб (дори е стигнала до там ,че те е убидила очи в очи значи не си и отразил намеците ) . Ако бях на твое място нямаше вобще да се занимавам с нея . Щом не оценява какво правиш за нея и какво е за теб тя губи . Забрави я и вобще не я отразявай , никакво внимание не заслужава щом така те е наранила . Все пак не е последната на света сигорен съм ,че ще намериш момиче което ще оцени усилията ти .

[Azoria]

Съвета ми е да се отдръпнеш. На този етап каквото и да правиш ще я дразни, но най-доброто за теб е да спреш да опитваш нещо,което иска усилия и от двете страни. Има голяма вероятност когато вече си я преживял да се сети за теб, но дори и така да стане, не чакай такъв момент, не се надявай. Продължи си живота и си дай време да я забравиш, със сигурност ще дойде момент когато ще срещнеш по-добра за теб.

[102]

струва ли си четенето този питч

[misterjb_94]

Дори да намеря по-добра, аз съм типът хора, на които им трябва доста време за да успее да допусне някого до себе си.
С това момиче сме от една група, и да искаме и да не искаме всеки ден ще се гледаме.
Просто не знам с какви очи ще е, ще успеем ли пак да бъдем неутрални, дали ще се правим, че ни няма...

Струва си да се бориш, но не си струва да си единствения борещ се..

[Jaune]

Тая е няк'ва тъпачка. Като не си е преживяла бившия, защо ти дава смесени сигнали? Като не го е преживяла, защо се зарибява с няк'ви рандъм пичове/бармани? Защо трябва да те нарани, за да те накара да се откажеш от нея? Защото няма смелостта да се отдръпне ли?
Според мен ѝ харесва вниманието и времето, което ѝ отделяш, и за да не се чувства сама/нежелана, още те мотае. Защото тя това прави и нищо повече. Дори с лошото си държание... защото когато с/у теб има човек, който те обича, каквото и да направиш, и най-малкият жест е достатъчен да го задържи... дори само за да се чуди дали имаш чувства към него. Дали случайно не си отвратителен с него, защото всъщност имаш няк'ви супер дълбоки скрити чувства... ми не. Няма ник'ви шибани чувства. И да има, не те заслужава. 'Баси. Имай гордост и се отдръпни от нея и потърси някого, с когото можеш да имаш пълноценни и искрени взаимоотношения.

[Blab]

АМИН за всички писали дотук в темата!!!
//сега ще я дочета;

[kalpazanka]

Подобно поведение повече би прилягало на ученичка 7ми клас.

[Blab]

^на тъпа ученичка в 7-ми клас*:Д

не сериозно - тази оранжева ли е? защото е по-тъпа от всеки, когото мога да си представя:Д
ама и ти си голям смотльо да оставяш когото и да било да те унижава и да те върти на малкия си пръст. събери си мъжеството от земята и не се занимавай с повече тази. разбирам, че те привличат подобен тип... момичета, но нали - малко хигиена на общуването;
//и вместо да й купуваш подаръци, инвестирай в правописен речник, тъкмо ще се разсейваш с нещо смислено;


пп: за сеирджиите: диалозите са култови! любимата ми част е как женският персонаж се задява с барман в дискотека и си мятат салфетки:Д

[Azoria]

пп: за сеирджиите: диалозите са култови! любимата ми част е как женският персонаж се задява с барман в дискотека и си мятат салфетки:Д

Лош човек си..

[102]

пп: за сеирджиите: диалозите са култови! любимата ми част е как женският персонаж се задява с барман в дискотека и си мятат салфетки:Д

най ме изкефи плановете ми се стопиха като сирене във вода

[Blab]

^действително има и други литературни попадения!

[102]

-Бях вникнал не във визията и, а във всъшността и-

[Blab]

- Нееееееее не може да се мразиш, но трябва да ме пуснеш, преживей ме :Д
стига, че ставаме гадни, а не е приятно, когато някой реално тъгува;

[102]

другия път ше знае да увеличи чукането за сметка на подаръците

[hheh]

Дори да намеря по-добра, аз съм типът хора, на които им трябва доста време за да успее да допусне някого до себе си.
С това момиче сме от една група, и да искаме и да не искаме всеки ден ще се гледаме.
Просто не знам с какви очи ще е, ще успеем ли пак да бъдем неутрални, дали ще се правим, че ни няма...

Струва си да се бориш, но не си струва да си единствения борещ се..

И защо да си струва да се бориш?
Като сте заедно какво?
Ще ти изневери за да види как ще реагираш ли?
Опитай се да прочетеш това което написа, като неутрален,и ще разбереш какво представлява това недорасло и глупаво момиче.
Не си заслужава.

П.С най ми хареса частта с танцуването и разменянето на фб/телефон с др момчета от дискотеката.
Интересно момиче.

[NomNomNom]

"човек не търси, това което има"
темата е почти култова

Иначе .. какво повече да кажа от - остави я и продължаваме напред :Д

[TheDeath]

Докато бях в гимназията и аз имах един "муньо", дето ми търчеше по задника постоянно... В началото ми беше готино, защото мислех, че всичко е само приятелство, излизахме си, пиехме си кафета, говорехме за музика, понеже това беше беше нещото, което ни свързваше. Всичко 6, докато той не реши да се прави или да се влюбва, не знам. Стана адски досадно, излизаме някъде, аз искам да си говорим някакви нормални неща, както преди, а той само ми обяснява колко ме обичал, как не можел да спре да мисли за мен и т.н. Обяснявах милион пъти, че не ме привлича грам, уж всеки път се разбирахме да сме си само приятели, понеже опцията да не се виждаме повече той не искаше да я приеме и обещаваше, че ще сме само приятели. В крайна сметка пак се почваше обяснението колко бил влюбен, опити за целувки и т.н. Досадна работа, много досадна. Идеята ми с този пост е, че понякога момичетата се държат много мило, просто защото те възприемат, като приятел, така както мога да говоря с някоя от моите приятелки с часове, така мога и с някой мъж чисто приятелски да говоря с часове. Въпроса е, че повечето момчета си мислят, че щом момичето отделя толкова време, значи ще стане свалката, ами не.... Не винаги става, а и не винаги сигналите се тълкуват правилно.
Остави я в графа "приятели" и се огледай наоколо, със сигурност ще има някоя, която да те привлече и да не е емоционално обременена от бившия си

[Blab]

^това е дефиницията ми на "да въртиш някого на пръста си":Д
//но даден тип момичета се ласкаят от наличието на лакеи, да)

[TheDeath]

Вината не е само в момичето, тя не е права, както и аз не съм била права - факт, но и той сам се слага в тази ситуация. Може да му е трудно да я остави, но ще му е още по-трудно ако не се махне сам от тая драма, достойна за няколко стотин серии в Телемундо

[VinDiesel]

Лошото е, че в много от приятелствата м/у момче и момиче, понякога единия има повече от приятелски чувства. В повечето такива приятелства момченцата хлърват, защото дефинират грешно поведението на момичето. Понякога пък обвързано момиче, намира в приятеля онова, което й липсва във връзката.
Нещата са много навързани и сложни. Не може да изпитваме само едно чувство, ние изпитваме комплекс от чувства. Никой ме е господар на чувствата си…

[102]

остави я и продължаваме напред :Д

добре кубрате