Смятам себе си за здравомислещ човек, далеч съм от мисълта ,че непременно трябва да имаш "половинка", за да се чувстваш добре и да си щастлив. Но в крайна сметка е нужен само един миг на слабост, в който си представяш споделено с някого щастие и след този миг официално си прецакан. Много рядко някой дълготрайно задържа вниманието ми, но ето - случи се. Човек, с когото сме като от различни планети, толкова... контрастни. Повечето неща,които не харесвам в този свят на него са му приоритети. И обратното го има горе-долу. Но се улавям, че въпреки това интересът ми си остава, а и не e едностранен.
И така, негласно решаваме да стоим на растояние един от друг, в името на дългосрочното разбирателство и известно време ни се получава, макар погледите,които си хвърляме, закачките от общи приятели за секуалното напрежение помежду ни,дето могло да ги запали и тях и други такива глупости. А, че го има това напрежение си е факт, но ние като големи хора не си трошим главите, правим се,че няма нищо и никой не предприема действия. До един момент когато всичко,което сме опитвали да подтиснем ескалира с пълна сила и от там започва и филма...
Едни от най-хубавите мигове,които съм имала в последно време, голяма тръпка, загуба на представата за време, прекрасни споделени мигове, но нищо от това не може да се пренесе в реалния свят. Не сме един за друг и това е очевидно, тук не става дума за дребни различия, а за ГОЛЕМИ такива, пък да не говорим, че сме на различни етапи в животите си (подразбира се - и разлика във възрастта). Освен това и желанието и на двама ни за полагане на големи усилия, явно не е голямо, защото на практика,както и да си го представяш края му се вижда. Решаваме,че няма да се задълбава. Обаче...
Тук идва гореспоменатия "миг на слабост", който съм си позволила в един от хубавите споделени мигове. И въпроса ми: Защо, подяволите, осъзнаваш,че нещо не е за теб, не се получава, а и така е по-добре, знаеш,че нямаш нужда от него и дори не искаш да го искаш,ама... го искаш, въпреки това?! Не мисля, че съм се влюбила все още, имам възможност да продължа без особени усилия дори, но... не ми се иска. (Макар да зна(е)м,че няма смисъл. -_- )

И сега искам да ми кажете защо е така...