Защото в повече случай, когато с даден човек много се харесваме(ще го пиша така, защото вече съм минал през това и мисля че намерих отговора) и има фактори както ти описваш в поста си, че сме от различни планети с големи различия по между ни, ние се замисляме дали тази връзка ще бъде реална. Това замисляне, обаче ни спира за момента, но отвътре изгаряме от желание да опитаме, какво ще се получи. Когато ние спираме с мозъка желанието си, сърцето изпитва точно това, нуждата да бъдем точно с този човек. А ако не опитаме да бъдем заедно, то тогава разочарованието и мъката ще са по-удължени. Лошото е че при мен се получи така, след като опитахме какво ще излезе, излезе, че когато вече се залюбихме един друг, това желание породено от това, че преди си биехме спирачка да сме заедно, просто изчезна. Просто се разделихме, защото когато вече бяхме обвързани, разбрахме всъщност колко различни сме и че чувството е било моментно, породено от това, че не си даваме шанс за общо щастие.

Не знам дали ще ме разбереш, защото и аз не мога да го обясня по най-разумния начин....