Здравейте, искам да ви разкажа какво се случи с моята връзка съвсем наскоро. Направо ще мина към същинската част. Преди близо 3 седмици се разделихме с момичето с което бяхме заедно 9 месеца. В последните 10тина дни в които бяхме все още заедно тя се отдръпна от мен, искам да кажа, че спря да споделя с мен както го правеше преди това, започнахме да се виждаме по рядко и не намираше много време за мен. Това естествено ме озадачи и започнахме да спорим често за дребни неща в което ми е може би единствената вина. Преди 3 седмици тя беше вкъщи 3 дни и всичко си беше нормално или поне видимо нямаше нищо необичайно в държанието й. Точно ден след това я попитах какво й има, защото отново започна да се държи дръпнато и странно докато си пишехме. Попитах я защо вече не ми споделя толкова много, защо е по студена към мен и прочие. Тя ми каза, че не знае какво й има и защо се държи така, попитах я дали съм я обидил с нещо и тя каза, че съм перфектен както винаги и вината е в нея, но не знаела какво й има точно. Аз поисках да се видим и да поговорим, за да се разберем като хора както сме го правили винаги и тя се съгласи първоначално, но няколко часа по-късно ми каза, че не заслужавам да се отнася така към мен и че иска да е с мен, но не може, защото не знае какво й има, а по начина по който се държи само ме наранява. Казах й отново да се видим и да поговорим, казах че ако иска можем да се справим с този проблем заедно както винаги, но тя ми каза, че е по-добре да остане сама в момента, за да може да си събере мислите и да разбере каква е причината да се държи така. След това първата седмица в която бяхме разделени си пишехме всеки ден, но само по 15-20 мин дори си говорихме по телефона 2-3 пъти и разговаряхме за това, че понякога човек се нуждае от това да остане сам и че понякога такива раздели имат положителен ефект. Както и да е навлязохме във втората седмица откакто сме разделени. Не си бяхме писали 2 дни и тя ми писа след това. После отново не си писахме 2 дни докато дойде свети валентин. Бях говорил тогава с една нейна приятелка и исках да й направя изненада. Не се получи както го бяхме измислили точно, но все пак я изненадах и дори стана още по-хубаво, защото обиколих половината град докато се срещна с нея. Отидох с огромен букет и бонбони и всичко както си му е реда и тя много се зарадва като ме видя. Прегръщаше ме, говореше ми мило и всичко, но не ми позволи да я целуна. Казах й да ми каже в очите, че не ме обича и че не иска да бъде с мен повече и ще я оставя намира. Тя каза, че не може да го каже, защото не е така и аз й казах тогава ми кажи обратното, но тя каза, че не иска да го казва. Както и да е разбрахме се да се видим през тази седмица и да поговорим както трябва, защото тя тогава бързаше да си хваща рейса. Видяхме се и отново ме прегръщаше и прочие и си говорихме и ми каза, че в момента й е по-добре да е сама. Беше ме помолила да й върна дрехи и т.н. които бяха в нас. Каза, че сега има повече време за училището и майка й била доволна, защото имала време и за нея, а майка й така и не ме хареса и постоянно й повтаряше как ще ни раздели и прочие докато баща й и всички останали от семейството й ме харесваха и подкрепяха връзката ни. Откакто се видяхме не сме се чували нито сме си писали вече 3-4 дни. Беше ми казала, че ако се съберем знае че всичко ще е още по-хубаво, но й било добре да е сама сега. Аз винаги съм я подкрепял и съм бил до нея в някои наистина много тежки моменти за нея. Преживяхме доста неща за 9 месеца, бяхме на море заедно, на балкан, бях й първия, всички празници ги празнувахме заедно ... искам да кажа, че бяхме супер близки и съм правил всичко за нея. Прощавал съм й някои неща, проявявал съм винаги разбиране за всичко, никога не съм се държал грубо с нея, не съм я обиждал ... отнасях се с нея като с принцеса. Постоянно ми повтаряше как не иска никога да се разделяме, как когато навърши пълнолетие след няколко месеца ще сме още повече време заедно и т.н. Сега изведнъж й било по-добре да е сама .. отрича да има влечение към някое друго момче казва, че все още си има чувства към мен и просто не мога да разбера какво се случва ... Не ми се вярва малките караници, които имахме в последно време да са я накарали да стигне до това решение, защото и преди сме имали такива моменти и сме се разбирали. Казва ми, че не знае дали ще се съберем отново ... знам, че има подобни моменти във връзките ... смисъл моменти на объркване, но на мен ми е адски тежко ... не знам как да се държа сега с нея .. да се отдръпна или да я търся повече .. не знам какво й се върти в главата, а на мен адски много ми се иска отново да сме заедно. Моля ви кажете какво мислите по въпроса и ако обичате без подигравки и т.н. Дайте някакъв съвет ... Благодаря предварително !