ох)))))
толкова е красиво това))
цялата чуденка, търсенето на знаци, колебанията, съмненията, трепетът.
и всичко винаги е в малките неща, в недоизказаностите, в паузите (после как да не обичам Чехов)).
това е красотата на любовта, наслаждавай й се и не се чуди/умувай какво да правиш, че да има после.
като те прочетох, всъщност осъзнах, че всъщност това е есенцията, (док)а(то) любовта е като да си подавате перце с дъх - нужно е и двамата да дишате, както и да оставяте (макар и минимално) разстояние помежду си, за да може да полети това перце.)) (да, да, много съм метафорична днес, знам:Д) та, мисълта ми беше - да не бързаш да излизаш от тази прекрасна фаза на любовта, наслаждавай й се!)