винаги съм си представяла, че ще е някъде сред природата- на някое наше си местенце, може би. абе, да сме си само двамата. да направи така, че преди това да не заподозра нищо (което ще е мнооого трудно, защото съм гадно теленце или по-скоро говедце, и винаги си вра нослето, когато 'надуша' нещо подозрително :}}} ако успее да се справи с това, ще е най-голямoто му постижение просто :Д аз пък Искам да ми коленичи, за да мога след това по-лесно да го съборя на земята и да го нацелувам и напрегръщам, както си трябва. е... преди това вероятно няколко пъти ще ми се подкосят коленцата от гледката, за момент сигурно ще ми заглъхнат ушите даже, ще си наравя раничка на устните от прехапване. ще ми се напълнят със сълзи огромните очи, но пак ще се усмихвам като дебилче. след като чуя въпроса ще последва най-искреното ми и бързо "Да" в живота. после си представям как ще хване треперещата ми ръчичка и докато ми слага пръстена ще заседне за малко, аз ще се изхиля и ще му кажа "от днес спираш да ми готвиш" :Д и няма да я свалям, освен като правя някаква операция в клиниката. и ще му искам фамилията, разбира се. трябва да съм си неговата дама. сватбата искам да е в тесен семеен и приятелски кръг, така или иначе като излезнат снимките ще ни видят по лицекнигата колко сме прекрасни ^_^ повечето хубави български сватбени традиции искам да си ги направим. и искам да си имаме хубав запис от сватбата, за да мога след това да го показвам на децата. още си спомням като гледах за първи път касетата от сватбата на нашите. от '89-та е, но пак е чудесен :Д а за останалите неща ще си ги мъдрим Заедно.