- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Медено-сладка брачна темичка
Искам да сме сами у нас и да няма сеирджии и да не пада на колене, ако падне на колене , ще трябва да клякам да го вдигам или да си седя с него, защото не съм нито господ, нито някой дето му искаш прошка, че ми пада на колене.
Фамилията в моето семейство не е ритуал да се приема ( по майчина линия ), оставаш си с твоята и детето го кръщават с трето име на дядото.
Чудя се дали искам да имам испанска фамилия с тиренце, ще го мисля като дойде времето.
Клетви не бих преподписвала, за мен веднъж означава до гроб или докато нещо друго не ни раздели. С други неща може да се поддържат искрата и доверието.
Сватба - от роднините - майка ми, баща ми, баба ми, дядо ми, леля ми и братовчедка ми ( живеем като сестри с братовчедка ми цял живот, а леля ми ме е гледала като родно дете ). Никой друг от родата, по принцип изобщо не се нравя на традициите голямото семейство да си е близко. + приятелите ми.
Не ща и по българска традиция да се омъжвам ( за селските шумни изпълнения говоря ) и искането на ръка вкъщи от бащата, и т.н. , противни са ми, искам да отида в обредния дом или католическата църква ( не ги знам там как се женят ) , и след това леко парти.
Хм, като се замисля, сватба тук би излязла много тънко, на плажа, една колежка си я направи.
Да, на плажа искам да има подобие на олтар или там каквотото е и в някой плажен бар/ресторант да извикаме хубав кетъринг, че навън хората ще пукнат от жега.
От тази гледна точка, пролетта и есента ми се виждат най-удачни, да не е много топло, че възрастните не са за жегаво, а и аз не искам да се потя излишно.
Всъщност, не държа да се омъжвам, но държа да имам пръстен за да е ясно, преди да бъда заговорена, че съм негова.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Аз не искам да се женя. Т.е. може и да искам, но категорично не по българските традиции. Нищо, ама грам от това не искам да присъства. ^^
Искам да се омъжа в гора с много фенери през ноща, или на изгрев слънце. Не искам да съм в бяла рокля, а в някаква с много висящи пастелно, бледи розово-зелено-бежови парцалчета с венец в косата. Не искам да има никакви хора, освен мен и негo (който и да е този смелчага) и този, който ще ни жени. Е, може да помисля тесен кръг от много близки хора (не роднини) - 10 души макс. Роднините после, ще да са консервативни и ще държат на скучно и досадно събиране, както и присъствие в как се води.. гражданскоto? Все тая, тук също няма да има много народ - само родата и онези макс 10ма човека.
Колкото до предложението.. все ми е тая, стига да е с чувство и емоция и вълнение. Всъщност не ми е все тая. Бих сe почувствала неудобно ако трябва да е вечеря на свещи с пръстен в тирамису в тъn ресторант. Това е най-противното нещо. Както и не разбирам предложенията, които се правят пред супер много хора, един вид 'чакай да ни видяt хората' ми е, нe ми харесва.
Като цяло.. никога не съм била момичето, което мечтае за бяла рокля и сватба, не съм и човек, който е против женитбата. Сигурно искам да се омъжа един ден, но както казах не по нашите български традиции, винаги са ме натъжавали и са ме карали да се чувствам адски зле, натоварващо едно такова, все едно е задължение.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.