Дилема

[paradosou]

Нямам интерес, а не искам да е така. Момиче съм, почти на 18, и ако изключим някакви безобидни закачки, не съм имала романтични отношения с никого. Имало е потенциал да станат нещата с не едно момче, но не са прераствали във връзка и то по мое желание. Най-неприятното е, че не знам на какво се дължи това. Когато бях по-малка все си мислех, че е просто временно, че ще премине и ще се влюбя все някога, но времето се изниза много бързо и ето ме пак на изходна позиция. Вече започвам да се притеснявам, майка ми уж на бъзик ми обяснява, че сега му е времето, защото като стана на 40 няма да имам много кандидати . Не знам какво не ми е наред, само при мисълта да съм с някого, изпадам в паника.
Въпросът ми е: Трябва ли да се насиля да започна връзка, въпреки че не изпитвам никакво желание за такава, и да се надявам, че ще се получи, или да изчакам нещата сами да се случат, с риск това да не е в близкото бъдеще.

Не се насилвай. Наистина. Ако погледнеш нещата отстрани, на 18 съвсем не си престаряла. Колкото по-малко социално програмиране, толкова по-добре . Морализаторстването ми е далеч от предпочитанията, ама... така (лично мнение, разбира се) е много, много по-добре, спрямо това да си пък супер влюбчива и да си имала доста връзки. В смисъл... изключено е истински струващите си хора да са чак много и да се намират ей така, с щракване, както се казва. Има и варианти по средата, естествено, обаче нарочно дадох краен пример.
Малко личен опит - аз съм на 19 и съм същата, с разликата че преди известно време (съвсем не отдавна) си намерих близнак в мъжки вариант , усетихме още първите дни като се запознахме, че има нещо и така... Пожелавам ти да си решиш скоро дилемата и въобще всичко да се подреди както го искаш.
Всъщност имам въпрос - защо чак паника? От какво смяташ, че е провокирана?