От два стола на земята ...какво да правя ?

[anonymous895156]

какво би трябвало да е, и какво би следвало да е, и какво Е, са доста различни неща.

в свят на мизерници, където истината се жертва първа в името на спокойствието, удоволствието и прословутото опрощаване на "грехове" с думите "е, човещинка си е", за да се повтарят последните отново и отново
"не съдя другите, защото и аз съм грешен" е девизът и на всеки бандит

твой е изборът дали да се разкъсваш между съдник или .. елин-пелинов персонаж, сигурно сега го учите по литература.


— Какво нещо е човек!
— Черно зърно — отговорих аз.
— И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой.
-из "Чорба от греховете на отец Никодим", Елин Пелин

разбирам православната ти логика
няма нужда да ми го обясняваш, ето ти даже нещо в християнско в този дух: "Заблуждавам се, следователно съществувам" - Августин, т.е. отдалечавам се от християнския идеал през целия си живот.
какво обаче означава да се справиш с грешката? да я осъзнаеш напълно, да оправиш проблемите, произтекли от (без)действията ти, и да не я повториш
сякаш малко късно идва разкаянието й и дори не се усеща намек за съжаление за това, че се е подиграла с доверието и най-сакралното (вероятно) чувство и на двамата, нито пък, че поне планира извърши моралното в случая - вместо това иска съвет как да прекрати неудобното положение по най-безболезнен за нея начин, както и генерално се случва с повечето в подобна ситуация

не ме разбирай погрешно, момче, кефя ти се, браво на теб, че си използваш главата.
но, повярвай ми, можеш да помогнеш на човек, дори да не си съгласен с него и постъпките му
не мисля, че на някого ще му помогне, след като е сбъркал, да му се обяснява какъв е смотан, прост, и какви грехове е направил, още повече, когато сам ги осъзнава.

ако той не си помогне сам (разбирай да спре да мисли като егоист за малко и поне да признае истината на хората, които е мамил), не мисля, че думите на някого в тийнпроблем могат да направят нещо съществено, освен в най-добрия случай да го накарат да се замисли за сериозността на постъпката си, като го провокират с една идея по-груб изказ
иначе остава с впечатлението, че не е направил нищо негативно

не съм ти някаква директна опозиция.. но определено перспективата ми е по-различна.
наскоро имах писане с една приятелка точно за това ми мнение. аз виждам един объркан човек, няма защо да не му помогна. мога да изляза от себе си, без да проектирам колко е гадно да се изневерява - нещо, което наистина е гадно и нараняващо другите хора.

трупът не започва да се движи, когато убиецът му се разкае

обаче природата на човека е достатъчно мека, приятелю.. и, повярвай, волята не стига, нито разумът, иначе нямаше да има вечни трагедии, комедии и познати, повтарящи се многовековни сюжети.
понякога човек наистина не може да не се изкуши. за това никога не казвай "никога", и не бъди бърз в хвърлянето на камъни по грешниците. особено ако виждаш, че се замислят и реално търсят помощ.

волята, наред с разума, са основните сили, които движат цивилизацията, а липсата им (била тя и моментна) е това, което я дърпа назад
емоциите са просто допамин в повече или по-малко, вярно е, че в рамките на биокомпютър като човешкия организъм могат да спират някои от основните му функции (най-вече мисленето в перспектива) като примитивно наследство от шимпанзетата, но не може да ги поставяте над чистата мисъл. и не всеки е склонен да се поддаде на различните изкушения, някои ценят нематериалните неща повече и имат ценностна система, на която държат

не съдя никого в истинския смисъл на думата просто защото животът на малко хора ме вълнува, първият ми пост е насочен цялостно към тези, злоупотребяващи с доверието на останалите в името на животинските си наслади