
- Форум
- По малко от всичко
- За България и тези, които я напуснаха
- Потресена съм.
haritov, може аз да съм ограничен сноб, ама ми е трудно да си представя как един българин, живеещ в 21ви век, нямал нужното желание и постоянство да научи език, който освен че му е майчин, освен че го използва всеки ден, ами на всичкото отгоре най-малко седем години го е учил в училище, би отдал живота си за родината. Още повече че този език е символ на всичко, което той уж тачи и милее. Относно героите, загинали за родината - Hayashi вече го каза. Все едно да кажеш "Няма да уча органична химия, защото Цезар е нямал понятие от нея."
Идиоти и простаци не защото са неграмотни, а защото сляпо вярват, че са нещо, което не са. Останала съм с впечатлението, че голяма част от българските "патриоти" са такива, защото някой им е казал, че такива трябва да бъдат; че са патриоти, защото Левски и Ботев са били такива, а тях всеки ги обича - току виж и те обрали малко от героизма им. Това е някакво смътно чувство, което не мога да обясня много добре, но сякаш голяма част от българските патриоти са патриоти едва ли не по принуда, а не по желание; защото е ценност да обичаш родината си, а не защото обичат България.
ПП. Прочети ми пак коментара, не съм използвала "идиот" и "простак" като синоними на "неграмотен", а като антоними на "интелигентен".
Последно редактирано от BloodyDreamer : 03-05-2015 на 15:14
Жертви не правя (аз имам ясновидска дарба, чадо маРия), но в този "ТИЙН" () форум има дефицит на тийнове, трябва да отбележа. Логично е, като нередовен потребител, да не си го забелязала.
Последно редактирано от dreamwalker : 03-05-2015 на 15:47
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Познаваме ли се?
Всъщност да, знам, че има доста потребители, които вече не са тийнове, но бях останала с впечатлението, че това са по-старите потребители. Смисъл, от твърде малко време съм регистрирана, за да бъда един от тях.
Едни асоциират Симеон със завоевания, други с културен разцвет.
Та в същия ред на мисли - едни се гордеят, че биха направили 'всичко' за родината, пък моят повод за гордост е, че бих направил всичко, че да не се стигне дотам.
Кой прав, кой крив - всеки сам да си преценява. Патриотизма отдавна се е превърнал в национализъм, а той - в синоним на фашизма - поне в очите на хората.
Бих изхвърлил флаг в кофата, че и задника бих си избърсал с него. Но не и родния си. И не е проява на неуважение това от страна на децата, а на една доста по-неприятна тенденция - хората или им лиспва българско самосъзнание, или е такова на агресивни шимпанзета, при вида на които Левски вероятно сам би си нахлузил въжето.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Просто създаваш впечатлението на не особено интелигентен индивид, който няма навика да чете книжки. Нищо лично, понеже попита.
За държавата България съм готова да направя много малко неща. За запазването на културата и традициите - макар че ми е трудно да говоря за хипотетични ситуации, бих дала (почти) всичко.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.