Отвратително беше. Аз бях на 17г. След мене дойде една кака на 22 и ме питаше как е минало. Потупах я по рамото и и се усмихнах тъжно. Много се беше уплашила :Д После я виждах отново, защото ходех на прегледи, и се беше оказало, че била развила някаква инфекция и е трябвало да лежи 5 дни, вместо един. Пък всички се познавахме в отделението - сестри, лекари, пациенти и беше много задружно, едно такова :Д Пък не можех и да говоря -.-

И майка ми беше против пълна упойка. Твърдо против. Била е под такава, и е била много наплашена и за мен много се плашеше, и тей. После ме хранеше в продължение на 3 седмици с прясно мляко и нес кафе, и от време на време пудинг, защото друго не можех да хапвам.

Да не ни се случва нищо подобно повече, Еве.