Въй, хора, аз мислех, че моето е било лошо. След операцията беше кошмар, разбира се, тъпите обезболяващи уж някакви силни и се пият на 12 часа, мен след седмия адски много ме болеше. Не съм лигава, имам и сравнително висок праг на болка, не съм превземка, обаче ревах от болка, майка и тя с мен. Говорене, абсурд. Три дни комуникирах напълно писмено, след това шептях. Изхранвах се на крем брюле и пасирана супичка. Опитах се и макарони да си пасирам, ама не ми се получи. :д
Нещо, което никой от вас не спомена, явно не сте го имали - плюене на налепи, които миришат потресаващо. На всяка минута просто, някакъв ужас е, така смърдят... А не можеш да си отвориш достатъчно устата, че да напъхаш четка за зъби вътре, хаха :д
Обаче самата операция, моята била безкръвна, с някакъв лазер ли какво се правела, та май затова пълна упойка, че ако мръдна, могат да ми отрежат и нещо друго. С маска на лицето и като по филмите "брой от 10 наобратно", хаха.