Здравейте! Кака ви се завърна за кратко във форона и реши да пусне тема.
Блъскам си главата тия дни за... хм. Осъзнаването на мъжете и тенденцията да си дават сметка за нещата като станат на 26-27. Не знам откъде да започна, ама накратко..

Бивш 1 - първата ми любов, първия секс, несподелена любов, използвана за секс. 1 година "заедно", 1 година го забравях. 2 години бях никоя, че да го жегна и така.

Бивш 2 - страхотна химия, близост, свободно обвързани, невероятен секс, много скандали и ревност. Година и половина го забравях. Този е по-важния. Исках да живея с него, виждах бъдеще.

Сега си имам приятел от 2 3 месеца, всичко върви добре, доволна съм, задоволена съм, различно е... Абе нямам оплаквания.

Бившите от време на време (все едно се наговарят) се присещат за моята персона и се намесват в живота ми с разни приказки. Бивш 1 се е възприел като гвардиан на вагината ми и си позволява да ми дава тон в живота: каква да бъда, от какъв мъж имам нужда и такива неща. Дълги обяснения и изяждаща го съвест за това как е постъпил с мен преди 5 години, имал грях към мен и искал да бъда силна и щастлива. Съжалява и такива работи. Пожелах му да му се роди дъщеря... Много слабо ме интересува той сега.

Бивш 2 ме предаде, доста ме нарани и приключих с него, защото се уморих да се боря сама. Бях доста ревнива и то с добри причини, а той не се забави след раздялата ни, да ми покаже, че му се ебът курви. Когато губя нещо ценно за мен е нормално да умирам от яд, отделно ставам отвратителна и се надувам излишно, за да покажа величие, с което в този конкретен случай (само с него ми се е случвало тва) доста съм се излагала. Даже му се нахвърлях да го дера докато кара, ама тва са подробности.

С бивш 2 доста време си одисвахме на егото и ината, аз бях дълбоко засегната, обидена, наранена и предадена и му удрях жесток игнор. За тези, които ме познавате знаете, че не съм в бг. Той е там от доста време вече. Писали сме си рядко, отвреме на време. Връщаме спомени понякога. Една вечер почти се разплака по скайп. Бяхме си дали сметка за доста работи, грешки и простотии. Аз го исках обратно, ама нямаше как. Онзи ден пак се чухме, от доста време нищо не знаех за него. Сега за мен е различно, защото си имам приятел, ама бивш 2 си остана много скъп за мен и ме интересува как е и що е. Почна да ми говори неща, които никога не съм предполагала, че ще чуя, извинява ми се, каза, че аз съм жената за него, че съм типа жена, който иска до себе си, че му липсвам. Да се прибера и да го вкарам в пътя (това няма как да стане), че си е харесал някаква, дето прилича на мен. Даже му липсват моментите ми на лудост, в която си го пазя като лъвица и съм готова да скубя коси (не съм го правила, само лопам, емоционален човек съм). Та искал нещо такова и бях смаяна, защото тва го изнервяше преди.

Май няма да проточвам повече, че съм както винаги обяснителна и изчерпателна. Въпроса ми е защо след толкова време, защо сега, защо ми мътят мозъка. Трябва ли да ме е яд за пропиляни възможности, заради шибаното ни его, инати, тъпотии. Много рядко ми минават спомени за онази близост, която изпитвах и за начина, по който се чувствах. Искам да е ясно, че съм достатъчно осъзната и сега нищо не ми липсва, просто след такива разговори в мен остава едно тъпо "Ами ако...", което се опитвам да изкореня, за да продълавам както винаги напред и да не се връщам там където съм плюла и където е тъпкано и претъпкано.

Можех и да съм по-кратка... Защо сте такива тъпаци мъжете ?
Мерси. И не се обиждайте, всичко е с любов.