Дизел, жегвам е нещо като да го засегна с думите си. Тогава, по онова време като бях на 18 и не бях затвърдила характера и просто не издържах накрая, му наговорих всичко, което не му бях казала, просто избухнах и тогава той ми изръси, че съм никоя, че да го жегна.
Иначе с бивш 2 вече не бяхме ученици и не са ни разделили обстоятелствата. Разделихме се през април, той замина октомври и тогава като разбрах, просто ми падна камък, защото всичко беше по-лесно и спрях да го засичам с парцалите. Доста време след това продължавах да го искам наистина, просто бях решила, че тва неговото е непростимо, ама сега не е така и използвам да отговоря и на саскоу, че донякъде се чувствам виновна, че писах с него, след като си имам приятел и не би трябвало да ме интересува. Ама ме интересува и не знам защо и след толкова време.

Простила съм му простотиите и това, което смятах за непростимо и си спомням наистина само хубави неща, просто не знам дали наистина още имам нещо към него или просто всичко е идеализирано в главата ми. Със сигурност знам, че след този последен разговор не почувствах нищо, даже не почувствах да го искам сексуално, както се случваше преди. Само ме накара да си мисля всичко това, което пиша и да си спомням.. и донякъде да ми е жалко, че сме ... тъпаци.

И жените сме тъпачки, ако не оценяваме навреме това, което имаме. Аз също съм виновна.