ем да, и аз те разбирам
по-интелигентните хора постоянно се съмняват.


не знам кво да ти кажа, щото аз съм редовна за такива ситуации.. животът е толкова пълен с възможности, че някво ти се завива главата като почнеш да мислеш за "ако"-тата, и особено тези "ако"-та, които са възможни и напълно постижими.


но в такива моменти гледам да се придържам към миналия опит, който сочи че в мнозинството случаи, връщането назад не е конструктивно, нито смислено
плюс, в една и съща река не можеш да влезеш 2ри път и да е същото вече е друго.
така че.. не знам..

ама и на мен скоро един бивш ми писа да ми мъти главата.. така че разбирам от кое място идваш. особено красивите думи, и ако миналото е било вълнуващо, бла-бла..

май най-работещата стратегия е да пренасочваш емоциите си само към теб самата...обичай се, развивай се.
който иска да е в живота ти няя ти пише някви скапани неща, ами активно ще те догонва в живота си, ще направи всичко възможно, пък.. и баси, ако е писано, е писано, ако не, не е..
нека оставяме повече неща на съдбата, а ние да си живеем живота..
просто по-спокойно ..доста неща са извън контрола ни, включително другите.



оф, вентвам, знам че не съм полезна ;D