Всичко е крайно относително според мен.
Темата е позитивна, леко сладникава, но определено изпълнена със смисъл. Въпроса е, че не може всичко да е по начина по който е описано дори и да ни се иска. Има хора, които от добро просто не разбират. Винаги съм се стремяла да помагам и да се отнасям с нужното уважение към отсрещния, защото нито знам през какво е минал, за да стане човека, който е, нито нищо. Но... Да гледам как си избиват комплексите върху някой друг (или мен), карайки го да се чувства зле, сякаш не заслужава да е жив изобщо... Е, съжалявам, но няма да стане. Докато някой не се им се опълчи и не им покаже, че не може само с едностранно уважение и едностранна доброта, не става. Продължават да мачкат и да мачкат, и да мачкат...
А относно това, че Библията е противоречива - да! Тук обаче идва моментът, в който всеки има правото да (не) се ръководи по нея стига да не наранява другите. Който иска да следва „законите“, изписани в нея, нека. Който иска да следва своите собствени „закони“, нека. Simple as that.