Търси проблема за нервите първо в себе си. Нали не очакваш като им кажеш "нервен съм" някой да щракне с пръсти и всичко да се оправи. Казваш, че не си добър ученик и даскалицата те ебава. Вашите ли ще ти оправят успеха? Или когато нещо не ти харесва у дома - с мрънкане, тръшкане и нерви мога да те уверя, че ДОРИ и да имаш някакъв напредък, той ще е временен, докато не решиш, че пак нещо не ти харесва и почнеш да се репчиш на хората. Обществото рядко толерира психически нестабилни хора. А замислял ли си се с твоето безхаберие колко изнервяш другите хора? Мой познат изхвърли сина си от къщата ТОЧНО поради причина като твоята - човека в някакъв момент реши, че прави мечешка услуга на това леке и извинявай ама покрив над главата, храна на масата, легло, джобни по всяка вероятност + други благини, осигурено образование, за което очевидно не ти пука много. Искаш ли да ти кажа как бих постъпил аз ако имам такъв син или и ти сам можеш да се поставиш в обувките на всички тия хора които са ти виновни за нещо? Брат ми е същия - нерви, мрънкания, компанията му е утайката на квартала, казина, цигарата и кафето, липса на желание за работа и учене. Засега е постигнал лишаване от наследство. Следващата стъпка ще бъде изгонване да ходи при олигофреничните си приятели, които уж все са до него и които уж все ще му помогнат. Ставай човек докато е време и ся като го четеш това не ми се нерви, а го приеми като градивна критика. Айде със здраве!