Цитирай Първоначално написано от jghgh Виж мнението
съжалявам, че те наранявам с този отговор, но защо да си губиш времето и нервите с някой, който не е 100% сигурен че иска да е с теб.. сиреч, не иска да бъде, щото смятам че в любовта няма средно положение. не можеш да обичаш някого "малко", да го харесваш "наполовина", или пък да вярваш "почти" в Господ и т.н.; търси си някакви оправдания и разсъждава...


не се занимавай да разубеждаваш момъка, да се пазариш като просакиня или пък да го чакаш да се накани, ами си намери някой,който няма да се държи като п••ка (щото тва "не знам какво искам" са си момичешки игри)

Напълно подкрепям.На мен твоята ситуация ми се случи почти на твоите години,бях много влюбена в човека и адски страдах,че той беше несигурен-знае какво иска за няколко часа и после вече не знае,постоянно изчезваше точно когато започвахме да се сближаваме повече и мен много ме нараняваше поведението му.Тъй де,знам за какво говориш.Само,че моят "любим" беше и няколко месеца по-малък от мен,а твоят е 2 години по-голям от теб.Това само може да доказва,че акълът при доста индивиди от мъжки пол не еволюира особено скоростно в тези години. Моят съвет към теб е да се отдръпнеш и да имаш някакво време са себе си.Излизай с приятели,слушай музика,чети книги,забавлявай се и го давай по-продуктивно за теб самата,просто изключи за него доколкото е възможно.Не го търси,но не се дръж грубо,просто нека види,че той не ти е смисълът в живота и можеш да бъдещ щастлива без постоянното му присъствие.Възможно е изведнъж да "осъзнае" какво иска и да се наредят нещата,но е и също толкова вероятно да остави нещата така,ако му се стори трудно да те занимава със "сложния" си мисловен процес.И в двата случая е добре за теб,така че усмихни се и главата горе.