това са науките, в които зазубрянето няма място, в които трябва да се мисли и лично за мен те са критерият за аналитичен интелект (да, обичам да се абстрахирам от емоционалната и другите модерни разновидности и не наричам умни хората, които мн се напъват да се интересуват от всичко и го играят любознателни).
Преди 1-2г. щях да се съглася с теб.
Преди малко повече от година обаче осъзнах, че тая математика, която си мислех, че я 'разбирам' и затова никога не съм сядал да я уча, е тотално безполезна. И се върнах обратно на линейни уравнения ... това май в 5-ти клас се учи, не знам.

Уточнявам, че да не остана погрешно разбран - не можеш да се научиш да мислиш по необходимия начин със запаметяване, но трябва да запаметиш някакво количество информация, да го асимилираш и оттам насетне да работиш с разбраното.
Колкото и да ми беше гот да си мисля, че съм много 'интелигентен' задето схващах някакви неща по-бързо, в крайна сметка ми се наложи да приема, че трябва да седна и да уча сериозно като опря до линейна алгебра и висша математика 1. За някои хора може и да е по-висок или по-нисък прагът, но без старомодното учене просто не става.

Предполагам говориш за баш запаметяване на текст / задачи до точките и тиренцата, което да си призная не мисля че съм способен да постигна, та благородно завиждам на хората с такава памет, но все пак реших да си вметна мнението покрай твоето