Да, детето сигурно е твое, настоявай да се включваш в гледането му. Не е редно да не ти дава да го виждаш. Наистина е много егоистично и необосновано. Какъвто и да си, все пак ти не си знаел, докато тя е била бременна.


Номи, по-скоро съм съгласна с hehh, детето е отделна личност и ако то иска да види баща си, редно е да се уважават желанията му. По-добре с баща, какъвто и да е, отколкото с баща-фантом, такъв, за който имаш само представи, а не знаеш кой е. Нямаш идея колко психични заболявания се отключват, когато майката лъже или скрива информация, защото тези неща се предават несъзнателно. Ако ти е интересно мога да предложа заглавия на добри и доказани психоаналитици.
Сума ти клинични случаи съм изчела, и действително за здравето на човека е важно да се знае истината, да не се скрива нищо и да не се лъже. Освен това твоите чувства като майка нямат общо с чувствата на детето. Ако то иска да се запознае с баща си (дори да няма 18 ) - нека се запознае и нека само' да се разочарова или очарова. Нямаш право да настройваш или да държиш дистанция. Нека знае кой е баща му и да избере как да се чувства. Майката е фасилитатор за тея неща, а не контрольор. Детето не принадлежи на майката, впрочем, независимо какво казва модерното общество. Безумно е да се счита за "притежание" на майката...
Ама да не се разпалвам чак толко' ... обърнах го на лекция по психология.