Дете?

[NomNomNom]

Това не е ли твърде егоистично ?

Да, егоистично е, нямам проблем с гузната съвест, ако преценя, че не желая този човек да участва.
Да речем, че съм направила грешка да прекарвам време с човек, който не искам да е баща на децата ми, мисля, че ще е по-голяма грешка да ги излагам на неговото влияние, ако сметна, че той не става за баща.

Ако е мил, внимателен, зрял, и подходящ, по моята преценка, разбира се, че ще му кажа.
Горе говоря в случай, че преценя, че е неподходящ.

Като детето порасте, също бих се съобразила с неговите желания, защото то е най-важното в случая.

Но, ако бащата е безотговорен или има проблеми с алкохола например, не искам детето да живее, приемайки това за нормално. Например.

И пак казвам, разбира се, че ако мъжът е нормален и готин човечец, ще му кажа.

Също, бих искала минимални сътресения в живота на 3мата, ако е женен - ще трябва много да мисля, защото не бих искала да му причинявам проблеми със семейството и никога не бих му поискала издръжка, или каквото и да е било. В такъв случай също бих помислила дали е удачно да се разбира, или е добре да се каже след време.

Ситуации бол, не знаем човекът в каква е точно, но просто споменавам, че има вариант майката да не признае.