Как тренирах днес /дневник/

[bubaduc]

заащо ? аз го предпочитам

[anonymous708973]

заащо ? аз го предпочитам

Не знам, просто на пътеката мога да си фиксирам една точка и да се съсредоточа върху дишането, че ми е голям проблем, колкото и тъпо да звучи. Навън не мога, лицето ми пулсира все едно сърцето ми е в черепа; гърлото ми или пресъхва, или трябва да плюя на два метра, и коленете ми омекват някак.
Психически също ми действа по-добре - пътеката си се движи, нямаш избор освен да си размърдаш дупето и имаш известно време да си помислиш дали наистина искаш да спреш преди да чукнеш стопа, а навън - нъц. Абе, напълно дебилно.

[anonymous908491]

Не знам, просто на пътеката мога да си фиксирам една точка и да се съсредоточа върху дишането, че ми е голям проблем, колкото и тъпо да звучи. Навън не мога, лицето ми пулсира все едно сърцето ми е в черепа; гърлото ми или пресъхва, или трябва да плюя на два метра, и коленете ми омекват някак.

Очаквах да напишеш нещо друго, а не описание, какво усещаш по време на тичане и това се усеща от всеки, та се чудя дали някога въобще си тичала навън.