Бахти мизерния ден беше.
Деня преди борбите сеподготвих с една бърза тренировка за масичка, а след това тичках. В резултат от това имах добро физическо представяне но техниката ми беше плачевна.
Толкова ме изнерви един който постоянно ми викаше, че не струвам, че почнах да правя свръхглупости. В резултат на това дадох над 10 ипона за две срещи срещу нула от моя страна.
Последната, трета среща беше моментът в който се узверих. Излизах срещу мой приятел, но бях решен да го съсипя както и да било то. Играх с най гнусния захват, шчупих го със сила, но хвърлянията не можех да ги довършвам. И точно когато имах някаква преднина, ме събори с ипон като круша. Продължих и отбелязах едно смешно юко и времето свърши. Това беше. Четири шибани години труд, за да ми обяснят накрая че съм нищожество на татамито и да ме смачкат. Бях на прага да ревна като момиче. Едв а се сдържах в края на тренировката.