Цитирай Първоначално написано от espada Виж мнението
да съм в готовност да смажа опонента си, не ми е нужно някой да ме побутва. А средата калява само ако това ти е нагласата, да се калиш. Моята дефиниция за това е да си оформил основата на своя характер, защото винаги ще можеш да се развиваш и да помъдряваш, докато не умреш, винаги обаче ще ти е нужно становище. Трябва да знаеш кой си и къде отиваш, за да стигнеш до някъде. Друг е въпроса до къде би могъл да стигнеш, какви са ти способностите.
Ох. По леко с опонентите. Да смажеш опонента, до там ли стигна в размислите? Аз не съм на това мислене.
Храктера си го нося от малък, не съм го променял. Знание ти е нужно, за да можеш да търсиш връзки и изходи.
Без достатъчно знание ти над каква основа ще се изграждаш? Нима знаеш кой си, на къде отиваш ? В чисто професионален смисъл, ок, но до там. Не можеш да разбереш човек как си променя светогледа с течение на времето, когато научава нови работи. Възможно е дори да има коренна промяна!

Пример, аз 12-ти клас също се интересувах от бъдещето си, от развитието ми, 2 години по-късно не мога и да си сравнявам разсъжденията в училище. Пантерата също преди 2 години писа неща, които сега ги отрича. Прав си, че човек сам избира според нагласата си, но той е провокиран от обстоятелствата... и средата. Ние мислим това, което виждаме и пречупваме през призмата на наученото до скоро..
Темата беше и за туй, че капацитета на хората не е нещо особоено, а той е причина за нагласа и всичко...