що тря стаа тей, нз. Най-накрая пак излязох виновна за ситуацията. Димек съм виновна за собственото си нещастие и за това, което ще последва кат цяло. Що тей, нз. Като ми каза, че аз съм го мотивирала да върви в Англия да бачка за повече пари, които да харчи по мен, ми стана lo6o, честно. Един път го преживях. Даже нз за ко толкоз се тръжках - знаех га заминава, га са връща. Единственото, което ме притесняваше, бе липсата му. И са ко? - заминава, никой не знае га ш се върне - мой след 3 месеца, мой и след 3 години. Що пък не?! И сега ще трябва да се разделим след 2 месеца, щот си иска главата там, а не ще да ме държи вързана тука, щот нищо не можел да ми обещае... Аз пък ще го чакам! Квото ще да става. Обещала съм си. Но само на себе си. Щот утре мой да ма блъсне някой влак и пак излиза, че не съм го дочакала. Адски ми е тъпо, че нещата трябва да приключат така за ся.. Не е по-добре и някой да напрай нещо и да се мразим и да не си говорим, и т.н., ама кат знам, че е заради обстоятелства, ми стаа зле. Буквално. Пет минути седя сериозно, 20 плача. Тряа са стегна.
Съчувствам на тези, които ми изчетоха простотиите.
Просто.. тряше да си го излея някъде, без да се съобразявам с правопис и граматика...