Може би всички са имали по-една такава любов.Аз имах бях на 18 и срещнах едно момиче,не беше случайно,всъщност исках да излизам с нея,за да накарам бившата ми приятелка да ревнува,но с течение на времето,започнах да харесвам това момиче.Тя беше на 16 тогава,красива,умна и много забавна,обожавах я.За по-малко от месец бях луд по нея,не исках да я загубя за нищо на света,както и тя мен.Обожавах усмивките й,смеха й,когато съм я разсмял и не можеше да спре да се смее и издаваше много смешен звук и започваше още повече да се смее.Как сутрин ми се обаждаше да стана за училище,а тя беше 2ра смяна,ставаше в 6 сутринта,да ме събуди да не закъснея,защото бях 12ти клас,учеше с мен за матурите,по-точно ме караше да уча,а аз обичах да правя всичко с нея,сигурно благодарение на нея ги взех,защото нямаше да седна да уча,влязох в университета който исках,започнах работа,но тя все още беше до мен,дори когато нямах време за нея.Не ме остави,обичаше ме,а аз давах всичко за нея.Спомням си,че родителите ни бяха сигурно по-щастливи от нас,майка ми я обожаваше,а нейната сигурно беше влюбена в мен,с нашата любов правехме и другите щастливи,не можех да повярвам,че можеш да обичаш някого до толкова,че да те боли когато го няма,че когато сте се скарали за някоя глупост да не можеш да дишаш,но беше факт и беше прекрасно.Бяхме заедно 3 години и нещо,когато един ден аз бях заминал за 2 седмици с приятели на морето и просто нямах време за нея,дори не се сещах за нея,не й се обаждах,не й пишех..Едната вечер ми се обади,искаше да ми разкаже какво й се е случило през деня,беше щастлива,но аз бях с приятели,забавлявах се и й казах,че нямам време за нейните глупости.Когато се върнах,сякаш не я исках повече,не знам какво беше станало с мен,но сякаш й се бях наситил,започнахме да се караме и след около месец се разделихме,беше трудна раздялата,бяхме израснали заедно,бяхме преживели много неща,хубави и лоши.Търсехме се,карахме се,плачехме,обичахме се,раздялата ни продължи около месец,когато окончателно приключихме,аз започнах да излизам с колеги от университета доста по често,до след още месец когато я видях с мой познат,аз ги бях запознал,не бих казал,че ми беше близък приятел,но да..тогава всичко в мен се пречупи,когато я видях с друг,щастлива,усетих ужасна болка.Не можех да спя,не можех да ям,не можех да дишам,всички се притесняваха за мен,най-вече родителите ми,отидох на лекар защото имах постоянно сърцебиене,оказа се че е на психична основа,започнах да взимам успокоителни.След около 8 месеца вече всичко беше окей,чувствах се добре,имах си приятелка,бях щастлив доколкото можех.Тогава тя се върна в живота ми,беше се разделила с въпросното момче,дойде вкъщи и започнахме да говорим,казвахме си всичко,което ни се беше случило през последните 8-9 месеца,сподели ми за това момче,буквално всичко,но сякаш слушах някое random момиче,а не Моето Момиче тогава разбрах,че всичко е приключило,тя искаше да се съберем,но аз просто не виждах смисъл.
Всичко това се случи преди 4 години някъде,сега съм на 24 влюбвах се доста пъти имах 2-3 красиви връзки,но никога не ми се случи да бъда толкова влюбен,толкова щастлив и толкова наранен,имаше момиче което обичах,бяхме заедно година и нещо,изневери ми и пак не ме болеше толкова,никога отново не почувствах това което беше с малкото ми момиче.Та въпроса ми е смятате ли,че може наистина да имаме някакъв лимит на чувствата и любовта и да ги изразходим,лимит на сълзите и болката,които сме изхабили по любовта и след това може да ги изпитваме всички тези емоции,но не и с такава сила ?