Проблеми с приятеля ми и с майка си

[tseti]

Здравейте!
Имам дългодишна връзка от 5 години.Родом сме от едно малко градче,но от 7 години живея в друг град с родителите си. И сме на разстояние от 200км. 2014 година и двамата завършихме.Искахме да заживеем заедно,но не стигнахме до едно решение.Защото неговата майка иска да си е там моита също иска да съм си при нея мъчно ще и е без мен.И двамата не можехме да се разделим на части.Решението ни беше да отидем в Русе хем да учим и там да живеем да сме заедно.В началото беше добра идея всички се загласиха. Докато не дойде ден в който наближаваше да отидем и моята майка каза,че ще загубим връзка ще сме на голямо разстояние.Няма да можем да се справим.По-добре където съм сега там да кандидаствам в университет.Иска при нея да стоя. И по този начин се разделих на 2 парчета.Споделих му и той не ме разбра каза че той няма да дойде тука.Ако ще сме двамата ще е в Русе.Но на мен ми стана гадно,че той иска в Русе а майка ми не иска.И честно казано моята майка ще остане надалеч на 150км и няма да мога често да се прибирам за да си я видя.А неговото семейство ще може по-често на 50 км е от Русе. Не искам да бъда егоистка,но незнам какво решение да взема.Искам да заживея с него,но и за майка ми става мъчно. Незнам как да постъпя
Благодаря предварително !
И ако може без обиди

[marilyn]

По-объркано не можа ли да го напишеш? До колкото разбирам имате възможност да се преместите в Русе, а сега ти си в друг град, където живееш с родителите си. Предполагам, че си на около 19, щом ще кандидатстваш. Вече си голяма и трябва да разбереш, че си пораснала. Не можеш да стоиш до полата на мама. На нея ще ѝ е мъчно, ако ще и на 50 да си, това не е причина, поради която да не следваш, да не заживееш с гадже и т.н. Според мен не бива да я слушаш, нито да заебаваш приятеля си по тоя начин.

[draid]

150км са нищо. Какво да кажат хората които идват от морето в София, и виждат родителите си само по празниците ? Ами тези зад граница ? Вземи да пораснеш, родителите ти няма вечно да са до теб.

[RapExotic]

Не изпускай момчето заради родителите си. Колко хора учат на далече от вкъщи и пак имат време да се видят с техните. Точно в тази възраст е най-подходящо да се изнесеш от вкъщи и да започнеш да се справяш сама с живота.

[heartshapedbox]

И аз не мисля, че е такъв проблем да живееш по-далече от вашите, достатъчно голяма си. Много хора отиват да учат в друг град, нищо плашещо няма.
Успех!

[tseti]

И аз не мисля, че е такъв проблем да живееш по-далече от вашите, достатъчно голяма си. Много хора отиват да учат в друг град, нищо плашещо няма.
Успех!

Благодаря ви много бяхте ми много полезни

[therichbitch]

.Ако ще сме двамата ще е в Русе.

На мен пък не ми харесва подобен ултиматум, помисли си- не дали искаш да живееш и учиш далеч от родителите си, а с кого.

[Starless]

На мен пък не ми харесва подобен ултиматум, помисли си- не дали искаш да живееш и учиш далеч от родителите си, а с кого.

А на мен ми се струва съвсем справедливо. Така и двамата се отдалечават от семействата си и горе-долу ще са в еднакво положение. При други обстоятелства все единия ще трябва да се съобрази с другия за собствена сметка.

[therichbitch]

А на мен ми се струва съвсем справедливо. Така и двамата се отдалечават от семействата си и горе-долу ще са в еднакво положение.

Не коментирах това колко ще е далеч от майка си, а просто неговата реакция, на мен ако толкова категорично ми се каже, няма да се изнеса с него, най- вероятно ще се заселя далеч от всички, дето ми дават мн акъл.

[kalpazanka]

най- вероятно ще се заселя далеч от всички, дето ми дават мн акъл.

Не по темата, но и аз бих постъпила по същия начин.

[kalpazanka]

А аз пък виждам вреда и в майчините напътствия. Сега се намесва в избора при кандидатстване, а момичето е на 19. Като стане на 25-30, ще се намеси при избора на партньор с идеята чадото да остане наблизо/до полата на мамчето.

[draid]

А аз пък виждам вреда и в майчините напътствия. Сега се намесва в избора при кандидатстване, а момичето е на 19. Като стане на 25-30, ще се намеси при избора на партньор с идеята чадото да остане наблизо/до полата на мамчето.

Много майки действат по тоя начин. Ужас обаче е когато имат момче а не момиче, тогава става страшно. Пръкват се едни такива неспособни "мъже".

[NomNomNom]

Докато не дойде ден в който наближаваше да отидем и моята майка каза,че ще загубим връзка ще сме на голямо разстояние.Няма да можем да се справим.По-добре където съм сега там да кандидаствам в университет.Иска при нея да стоя....И честно казано моята майка ще остане надалеч на 150км и няма да мога често да се прибирам за да си я видя.

Някой ден, като създадеш семейство, пак с майка ти у вас ли ще искаш да живееш, или в съседната къща? Не се заяждам, просто мисля, че си нездравословно близо до полата на майка си. Всеки обича родителите си, всеки иска да ги вижда, но в един момент детето се откъсва от тях и става по-самостоятелно.

Пък отделно, че в първоначалното решаване пак е било намесено - той при неговата майка, ти при твоята - нещо много детско ми се вижда всичко, и от негова страна, уж той трябва да е мъж и да бъде малко по-силен, и да се съобрази. Тъй де, и все пак не е длъжен.

[hey.mistery]

Доста объркано си го написала. Ти самата какво искаш, без да се съобразяваш с другите?
Според мен това, което прави майка ти е глупаво, но може цял живот да си до нея и ако става на въпрос има много другите деца, които отиват да следват някъде далеч от родителите си. Ако искаш да отидеш в Русе, отиваш в Русе, в крайна сметка няма да живееш цял живот с майка ти, ще имаш семейство и то ще ти е приоритет, както сега приоритет ти е следването!

[tori]

Всичко хубаво, но чий ще го дървите в Русенско? Тва тука е бахти и противното градче от селски тип.

[anonymous708973]

Всичко хубаво, но чий ще го дървите в Русенско? Тва тука е бахти и противното градче от селски тип.

А тя се чуди дали да не си остане в родния град и там да запише, смятай.

Не му приписвай толкова вина на приятеля ти. И на мен да ми откажат вече нагласен план, и аз няма да съм мила. Просто така му е излязло от устата, не се връзвай. Поведението на майка ти, от друга страна, е покъртително. Говори с нея и й обясни, че не е трагедия, че ще се виждате, че и без това ще й се обаждаш по 100 пъти на ден да я питаш на каква програма да си изпереш сутиените; как да изчистиш петното от червено вино по дивана или как да сготвиш супа топчета. Обърни го на тънки ласкателства и смях, иначе няма да постигнеш нищо.
Майката на една моя приятелка й купи апартамент, за да я задържи в града, просто...

[draid]

А тя се чуди дали да не си остане в родния град и там да запише, смятай.

Не му приписвай толкова вина на приятеля ти. И на мен да ми откажат вече нагласен план, и аз няма да съм мила. Просто така му е излязло от устата, не се връзвай. Поведението на майка ти, от друга страна, е покъртително. Говори с нея и й обясни, че не е трагедия, че ще се виждате, че и без това ще й се обаждаш по 100 пъти на ден да я питаш на каква програма да си изпереш сутиените; как да изчистиш петното от червено вино по дивана или как да сготвиш супа топчета. Обърни го на тънки ласкателства и смях, иначе няма да постигнеш нищо.
Майката на една моя приятелка й купи апартамент, за да я задържи в града, просто...

Това ще е само в случай, че е оставяла мама да и глади, пере, готви, повива докато е била с нея. Не е нужно да и звъни час по час за да пита какво да направи с яйцата и как да разбере, че са заврели.

ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.

Таз пък, смъртта е нещо напълно нормално, не само родителите ви, ами и вие ще си умрете. Какви пророчества бленуваш какви пет лева. Колкото и неприятно да ти звучи или коравосърдечно, това е истината. Колкото по-бързо я приемеш, толкова по-лесно ще продължиш напред когато ти се наложи. А ако си свикнал да седиш до полата на мама, зор ще видиш не само от мъка.

[Hayashi]

Това ще е само в случай, че е оставяла мама да и глади, пере, готви, повива докато е била с нея. Не е нужно да и звъни час по час за да пита какво да направи с яйцата и как да разбере, че са заврели.

Мен са ме гледали като принцеса и винаги са ми чистили и готвили. Преди да се изнеса къщна работа не бях помирисвала. Когато опря ножа до кокала да видиш как си готвя, чистя, пера и поправям кухненски уреди сама, при това съвсем прилично и без да звъня на мама и тати да ги питам как и кога.

Въпросът е въпреки, че на родителите им е трудно, че детето им си заминава да го подкрепят и да не го притискат да се връща вкъщи постоянно.
Тази ситуация я гледах в семейството на бившия ми. Голямата му сестра, в момента на 26 заедно с детето си още живее с майка си, щото мама как ще я остави горката сама да се оправя.
С нашите никога не сме си били много близки, но пък се радвам, че не ме докараха до там, че цял живот да стоя залепена за тях.

[Hayashi]

Цялото ми семейство е на над 2000 км и не съм умряла все още.
Крайно време е да се отделиш от мама и да станеш самостоятелна. Майка ти изобщо не постъпва правилно като не те подкрепя да се отделиш. В случая трябва да говориш с майка си, не с приятеля си.

[HollyGolightly]

Аз пък мисля, че чувствата на майката нямат нищо общо, а авторката ги ползва като извинение за собствените си страхове да предприеме такава сериозна стъпка.

[therichbitch]

Уау..

[anonymous708973]

Към мен ли?

[therichbitch]

Към дадения пример за апартамента, всякви майки има (като оная с кърменето) няма общо, но не сдържах да не спомена ;д

[anonymous708973]

Към дадения пример за апартамента, всякви майки има (като оная с кърменето) няма общо, но не сдържах да не спомена ;д

Мдааа. Караше щерката да учи право, че да можели да работят заедно... ама да не ходила в София.

[Hayashi]

Особено при разведени родители много често наблюдавам такова поведение на майката. Сигурно не се замислят, че са в ущърб на детето си.