Не искам да прозвучи грубо, но слънце, мама някога ще си замине. И ти к'во? Ще седиш залепена за гробчето, докато не пукнеш и ти ли?! Родителите ти имат право да те държат на каишка само до 18тия пирон. След това живота ти си остава изцяло в твои ръце. Трябва сама да си го устроиш, сама да си чупиш главата, да допускаш свои грешки. Не да се държиш за мамината пола. Ако смяташ така да го караш, от сега отписвай всякакви life goals. Друг вариант на живота ти по тази схема е да изключим висенето до гроба. И к'во? Понеже до сега всичко е вършила мама, а ти си на поне 40 години, ще стоиш и ще се оглеждаш като гърмян заек. Ако тези описания (мохамедски пророчества) не ти харесват, тогава е време да спреш да слушаш мама и да правиш с живота си каквото искаш. Ако щеш се мести да живееш в Русе с приятеля си, ако щеш се местете да живеете в Австралия, това трябва да е ТВОЯТ избор, не нечии друг. Майка ти може да не иска много работи. Може да не иска и да имаш семейство, деца, кариера, да си самостоятелна жена, здраво стъпила на краката си, знаеща к'во прави. Това не означава, че трябва да си пропилееш живота. Знам, че в момента си мислиш "абее, аз от де почнах, таз къде ме прати", но щом майка ти го е подкарала така, това определено няма да е единственото, което не иска да правиш, постигнеш и т.н. Сега сама си прецени за кое би ти било по-тъжно след време - че си оставила майка си натъжена, заради нищо и никакви 150 км или за това, че не си направила това, което ТИ искаш.