- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Проблеми с приятеля ми и с майка си
ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.
Винаги съм смятала подобно мислене за малоумно. Големи сте прависти, брей. Можеш да гласуваш, да се разполагаш с недвижими имоти, но когато говорим за междуличностни отношения, камо ли семейни, няма особено значение дали си на 17,5 или 18,2. Както преди 18 е хубаво да комуникираш с родителите си и да изясняваш гледната си точка пред тях, а не да живееш с идеята, че имат право да те държат на каишка, така и след това не е ненормално да се допитваш до тях за сериозни стъпки, които предприемаш, ей така, за морална подкрепа.
Не знам на колко си години, но мислене тип "Аз съм пълнолетен, ерго мога да си правя каквото искам" ми звучи адски незряло, излизащо от устата на човек, който се е чувствал 'като на каишка' и цели 18 години е мечтал да се освободи от семейството си.
А цялата заучена тирада с възможно най- крайния вариант даже няма да я коментирам.
Нормално е в началото да ѝ е по- трудно, ако е по- привързана и макар че сега не постъпва много добре спрямо дъщеря си, не значи, че в бъдеще няма да ѝ "разрешава" да има деца, кариера и да се развива. Налудничаво е това категорично твърдение.
HollyGolightly направи доста добро предположение, впрочем
Последно редактирано от therichbitch : 04-01-2015 на 01:19