Проблеми с приятеля ми и с майка си

[per-dead]

Не искам да прозвучи грубо, но слънце, мама някога ще си замине. И ти к'во? Ще седиш залепена за гробчето, докато не пукнеш и ти ли?! Родителите ти имат право да те държат на каишка само до 18тия пирон. След това живота ти си остава изцяло в твои ръце. Трябва сама да си го устроиш, сама да си чупиш главата, да допускаш свои грешки. Не да се държиш за мамината пола. Ако смяташ така да го караш, от сега отписвай всякакви life goals. Друг вариант на живота ти по тази схема е да изключим висенето до гроба. И к'во? Понеже до сега всичко е вършила мама, а ти си на поне 40 години, ще стоиш и ще се оглеждаш като гърмян заек. Ако тези описания (мохамедски пророчества) не ти харесват, тогава е време да спреш да слушаш мама и да правиш с живота си каквото искаш. Ако щеш се мести да живееш в Русе с приятеля си, ако щеш се местете да живеете в Австралия, това трябва да е ТВОЯТ избор, не нечии друг. Майка ти може да не иска много работи. Може да не иска и да имаш семейство, деца, кариера, да си самостоятелна жена, здраво стъпила на краката си, знаеща к'во прави. Това не означава, че трябва да си пропилееш живота. Знам, че в момента си мислиш "абее, аз от де почнах, таз къде ме прати", но щом майка ти го е подкарала така, това определено няма да е единственото, което не иска да правиш, постигнеш и т.н. Сега сама си прецени за кое би ти било по-тъжно след време - че си оставила майка си натъжена, заради нищо и никакви 150 км или за това, че не си направила това, което ТИ искаш.

[anonymous708973]

След това живота ти си остава изцяло в твои ръце.

Да бе, особено ако мама и тате пращат по определена сума пари на месец.

[Fisherman]

Да бе, особено ако мама и тате пращат по определена сума пари на месец.

ти явно не си имала родители и не знаеш какво е родителска грижа

[therichbitch]

Ще седиш залепена за гробчето

ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.

Родителите ти имат право да те държат на каишка само до 18тия пирон.

Винаги съм смятала подобно мислене за малоумно. Големи сте прависти, брей. Можеш да гласуваш, да се разполагаш с недвижими имоти, но когато говорим за междуличностни отношения, камо ли семейни, няма особено значение дали си на 17,5 или 18,2. Както преди 18 е хубаво да комуникираш с родителите си и да изясняваш гледната си точка пред тях, а не да живееш с идеята, че имат право да те държат на каишка, така и след това не е ненормално да се допитваш до тях за сериозни стъпки, които предприемаш, ей така, за морална подкрепа.
Не знам на колко си години, но мислене тип "Аз съм пълнолетен, ерго мога да си правя каквото искам" ми звучи адски незряло, излизащо от устата на човек, който се е чувствал 'като на каишка' и цели 18 години е мечтал да се освободи от семейството си.
А цялата заучена тирада с възможно най- крайния вариант даже няма да я коментирам.
Нормално е в началото да ѝ е по- трудно, ако е по- привързана и макар че сега не постъпва много добре спрямо дъщеря си, не значи, че в бъдеще няма да ѝ "разрешава" да има деца, кариера и да се развива. Налудничаво е това категорично твърдение.
HollyGolightly направи доста добро предположение, впрочем

[per-dead]

Да бе, особено ако мама и тате пращат по определена сума пари на месец.

Правиш така, че да си самостоятелна личност, не да зависиш от мама и тате.
Като своя защита ще използвам живота на гаджето, когато е бил на 15-16. Имал познати в София, успели да го уредят на работа. Още в девети клас лятото се хваща и работи, за да не зависи от мама и тате. Докато удари 18, вече е свикнал да си бачка, за да си изкарва парички и е финансово независим. Пак си е до това как сам ще се уредиш така, че да не зависиш от родителите си. Пък да не говоря за някви вече екстремни ситуации.

ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.

Поздравления, удари ме право в емоциите, както се казва.
Ами не, аз ще си изтърва шанса да живея с някой, само защото на мама ще и е тъжно и не ме пуска. Хората си заминават рано или късно и независимо от мисленето ми, и дали заслужавам, е просто неизбежно. Недей се напряга излишно.

Винаги съм смятала подобно мислене за малоумно. Големи сте прависти, брей. Можеш да гласуваш, да се разполагаш с недвижими имоти, но когато говорим за междуличностни отношения, камо ли семейни, няма особено значение дали си на 17,5 или 18,2. Както преди 18 е хубаво да комуникираш с родителите си и да изясняваш гледната си точка пред тях, а не да живееш с идеята, че имат право да те държат на каишка, така и след това не е ненормално да се допитваш до тях за сериозни стъпки, които предприемаш, ей така, за морална подкрепа.
Не знам на колко си години, но мислене тип "Аз съм пълнолетен, ерго мога да си правя каквото искам" ми звучи адски незряло, излизащо от устата на човек, който се е чувствал 'като на каишка' и цели 18 години е мечтал да се освободи от семейството си.
А цялата заучена тирада с възможно най- крайния вариант даже няма да я коментирам.
Нормално е в началото да ѝ е по- трудно, ако е по- привързана и макар че сега не постъпва много добре спрямо дъщеря си, не значи, че в бъдеще няма да ѝ "разрешава" да има деца, кариера и да се развива. Налудничаво е това категорично твърдение.

Не казвам, че не е хубаво човек да има връзки с родителите си. Окей, в това няма абсолютно нищо лошо. Но определено не ми се струва много правилно да се държиш за мама докато можеш, мама да взема всички решения вместо теб, мама да върши всичко вместо теб, мама да избира къде да ходиш, какво да правиш вместо теб. И после какво? Мама вече в един момент е неспособна да прави всичко вместо теб и следователно седиш и гледаш кат' в небрано лозе. А това с възможно най-крайния вариант на заучената ми тирада... просто се надявам след години да имам възможност да поговоря с теб и с авторката отново.

[therichbitch]

Никой в темата не е твърдял, че е нормално да те дундуркат до 30, просто мн далеч отиде.

Поздравления, удари ме право в емоциите, както се казва.

Всъщност.. не се казва така. След подобно коравосърдечно изказване и за миг не съм си и помисляла, че ще стане.
Просто не обичам да слушам хората да сипят пророчества, когато дори не са на техен гръб.
Напомняш ми за една позната, която убеждаваше, че в едно от земетресенията, когато загинаха някои хора, а други останаха без дом, тя разправяше, че се смяла по време на цялото земетресение и няма нищо страшно в него. Дали ако полилеят беше размазал мутрата на сестра ѝ, щеше да е на същото мнение и да се смее. Та и твоето същото, ако наистина мислиш първите изречения, които каза. Дали ако видиш майка си в ковчег, ще ти е до празнуване с половинката, все пак трябва да се забавлявате.
Не съм афектирана на лична основа, но познавам хора, които са претърпяли сравнително рано подобна заагуба и не виждам смисъл да говориш за неща, които не си изпитал на гърба си, камо ли да правиш някакви далечни връзки м/у скандал м/у поколенията и кой кога ще си замине.

Може и аз да съм прекалено.. хм човек(?), де да знам. Понякога, като се сетя за животинчето, което гледах само три години и умря, си поплаквам, пък ти погреба хората преждевременно.

[per-dead]

Никой в темата не е твърдял, че е нормално да те дундуркат до 30, просто мн далеч отиде.

Всъщност.. не се казва така. След подобно коравосърдечно изказване и за миг не съм си и помисляла, че ще стане.
Просто не обичам да слушам хората да сипят пророчества, когато дори не са на техен гръб.
Напомняш ми за една позната, която убеждаваше, че в едно от земетресенията, когато загинаха някои хора, а други останаха без дом, тя разправяше, че се смяла по време на цялото земетресение и няма нищо страшно в него. Дали ако полилеят беше размазал мутрата на сестра ѝ, щеше да е на същото мнение и да се смее. Та и твоето същото, ако наистина мислиш първите изречения, които каза. Дали ако видиш майка си в ковчег, ще ти е до празнуване с половинката, все пак трябва да се забавлявате.
Не съм афектирана на лична основа, но познавам хора, които са претърпяли сравнително рано подобна заагуба и не виждам смисъл да говориш за неща, които не си изпитал на гърба си, камо ли да правиш някакви далечни връзки м/у скандал м/у поколенията и кой кога ще си замине.

Може и аз да съм прекалено.. хм човек(?), де да знам. Понякога, като се сетя за животинчето, което гледах само три години и умря, си поплаквам, пък ти погреба хората преждевременно.

Абее, честно казано, до този момент, каквото съм "пророкувала", не съм имала пропуск. Момичето е на 19. Не е на 18 прясно навършени и мама още не може да свикне, че малкото и момиченце е пораснало.
Е, ако видя майка ми в ковчег, определено няма да празнувам, но и няма да седя 24/7 залепена за гроба от мъка, че мама вече я няма. А, и да не забравяме, че на мама ще и е тъжно ако се откъсна от нея и ще се обърне в гроба. Пък и ти къде ме прати... На мен ми е повече от ясно к'во евентуално може да се случи по-напред в бъдещето, щом сега мама не може да пусне маминото момиченце на някакви 150 км разстояние. Не са 1500, че да се връща 1 път в месеца. Има възможност да се връща през седмица, две.
Моя приятел миналата година замина на 3000 км от мен за 5 месеца. Да, беше ми тъжно, беше ми гадно, ама к'во - да спирам човека да си преследва целите, само щот на мен ще ми тъжно?! Без да се опитваш да ми излизаш с някви простотии от сорта на "гадже ти е, не е майка ти", приемай, че ми е по-близък от нея. Като бях по-малка баща ми отиде в Италия за 3 месеца, и к'во? Да не съм умряла от мъка?!
Заключението, което мога да си направя е, че майка и се превзема прекалено. Пак ще се намери някой да ми каже "ма, тя не е свикнала". Мислиш ли, че докат стане на 21, да речем, ще е свикнала?!
Да, може аз да съм прекалено коравосърдечна, да, може те да са прекалено чувствителни, но всичко е въпрос на

[therichbitch]

Без да се опитваш да ми излизаш с някви простотии от сорта на "гадже ти е, не е майка ти",
Мислиш ли, че докат стане на 21, да речем, ще е свикнала?!

По първото- честно казано даже не си го и помислих.
По второто- мисля, да. На всеки му е криво, когато близки хора (да, и гаджето ти влиза тук, спокойно) отиват далеч от него, просто някои не го показват, е тази на авторката е от тези, които го показват и мисля, че постепенно се свиква.
Наистина не мога да си представя как човекът, който би дал всичко за теб (в повечето случаи), ще бъде егоист точно спрямо теб и ще те ограничава да се развиваш, т.е. си мисля, че това е първосигналната й емоционална реакция, а като осмисли малко нещата, би трябвало да постъпи в интерес на детето си, колкото и да и е мъчно.
Просто някои не могат да станат свидетели на този момент, в който вече се свиква, тъй като се пречупват твърде рано и се връщат или пък даже не тръгват :Д