Проблеми с приятеля ми и с майка си

[draid]

Не става дума за философско приемане на смъртта, а за противно пренебрежение, аз това видях в поста, това съм коментирала. Фокусът на темата не е какво ще правиш, като умре мама, а какво ще правиш, когато се отделиш ит семейното гнездо. Ако на 30 не можеш да го схванеш, мястото ти наистина е в тийн форума.

П.П. Ина имаше предвид, че трябва да се подходи по- специално и уж лежерно, за да не си представя майка й, че няма да й види очите никога повече и още повече да се заинати.

Какво философско приемане на нещата сънуваш ? Смъртта е пряко обвързана с отделянето, само дето като умрат един ден няма да са на 200км и няма да може да им звъннеш с "ало мамо ела за еди какво си / дай пари за еди какво си". А иначе ти за моето място не бери грижи, аз много отдавна съм го намерил.

Мен са ме гледали като принцеса и винаги са ми чистили и готвили. Преди да се изнеса къщна работа не бях помирисвала. Когато опря ножа до кокала да видиш как си готвя, чистя, пера и поправям кухненски уреди сама, при това съвсем прилично и без да звъня на мама и тати да ги питам как и кога.

Въпросът е въпреки, че на родителите им е трудно, че детето им си заминава да го подкрепят и да не го притискат да се връща вкъщи постоянно.
Тази ситуация я гледах в семейството на бившия ми. Голямата му сестра, в момента на 26 заедно с детето си още живее с майка си, щото мама как ще я остави горката сама да се оправя.
С нашите никога не сме си били много близки, но пък се радвам, че не ме докараха до там, че цял живот да стоя залепена за тях.

Приеми, че ако не бяха те гледали така, прехода щеше да е доста по-лек.