Ще си направя труда да го напиша единственото заради дозата уважение, което изпитвам към теб, макар да полагаш усилия да го запратиш в канала.

Имат навика, в този форум, да се изживяват като върховни съдници определени индивиди и да мерят конкретно спрямо своята мяра. Околните явно не са личности със собствени съдби, цели и житейски път, а просто абстрактна идея, която отсъждаме според летвата, която сме си поставили. И от този абсурден мироглед, най-фрапираща е склонността ... не, всъщност конкретното желание, та и стремеж, да омаловажаваме личността на Х поради У причина. Не твърдя, че никога няма резон, а че твърде често не е провокирано от интелектуален стремеж за достигане до/ отхвърляне на някаква житейска философия, а от мерак да си напомпаме самочувствието - с всичките жалки постъпки, до които той води.
Една от последиците е илюзорната представа за интелектуално превъзходство и хващането за всяка възможност да го демонстрираш.
Мотивът за самостоятелността дали се употребява със същата цел за мен е елементарен въпрос.

Ще те попитам обаче, след като съм неграмотен, кое намираш за по-правилно - симпликитас, симпличитас, симплицитас или симплиситас ? Всъщност коя институция определя (и съответно санкционира неправилно) произношение на латиски ? И отделно - в коя епоха е живял въпросният господин ? А какво те навежда на мисълта, че познанията, които смяташ, че нямам, но които са на един гугъл сърч разстояние, ти дават правото да ме обиждаш без никаква провокация ? И последен въпрос - в случая намираш ли поведението си за достойно ? Въпросната фраза, за чийто произход явно съм невежа, се съдържа в учебника по История за 10 клас впрочем.

Тъй като след последните ти два поста съм убеден, че ти липсва акъла да го проумееш сама - съвсем умишлено му подхвърлих троха, за която да се заяде, макар самият той да е неграмотен, та да му върна след това услугата. Както виждаш - сполучих, макар и да се надявах на повече драма. С това его до небесата не се виждате на какво сте заприличали...