
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Зоофилия
Аз все пак си имам правило да не са по-малки от 18 години!
Може да се загледам по по-малки от 18 все пак и те са секси, а и няма как да знам коя на колко е, но не и да правя нещо повече от заглеждане!
хах, пак възрастовите граници. на години съм голяма, но на вид изглеждам по-малка. и на акъл понякога. има и деца, които са доста развити физически и умствено за възрастта си. говориш тъпотии.
То и на мен малко хора ми дават 26 както ще видиш и в този форум много хора си мислят, че съм по-малък! Освен това съм младолик и са ми казвали, че изглеждам като на 20!
П.П. Аз си падам по-вече по такива дето може да са големи може и да са над 20, но имат детско изражение на лицето тип миниончета или не знам как ги наричат!
Последно редактирано от sladura89 : 03-28-2015 на 21:46
и все пак
да правиш секс с 12годишна?
дори да е съгласна ... вие луди ли сте?
http://www.teenproblem.net/a/6-lubop...egovite-zheni/ - даже е от този сайт статийката :д
Имал е такива влечения, но при него не е било само чисто сексуално. За мен странното е, че може да обичаш по този... партньорски (?) начин някой, който е толкова по-малко зрял човек от теб. По-странно от това да изпитваш сексуално влечение.
п.п.: За мен той е една изключително вдъхновяваща личност.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
като пораснеш ще разбереш че е най-важно ти да си си вдъхновяващата личност
Няма нищо лошо да се вдъхновяваш от вдъхновяващи хора. :Д А дали се стремиш и ти да се превърнеш в нещо повече от едно петно на тази земя си е друга тема.
Вземи кажи нещо по темата, не ми се хващай за послеписа. :Д
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Бездна на неосъществени мечти...
Хапещ студ. Като замръзналото сърце на болния от покварата на този живот. Понякога се качваш по стълбата на благополучието, а пътят е само надолу, не го осъзнаваш. Истинският път се крие някъде там, далеч от взора на низките души. Сърцата им са запечатани, защо? Кой решава и как. И кого.
Неколцина само минават през този път, отъпкан от нозете на просветени люде. Не заслужават ли те... нещо по-възвишено. Нещо, което ще им гарантира милостта и благоразположението на Владетеля. А къде ги води този път? Само страдания за пътниците.
Мансарда на бляновете...
Къде изчезнахте, октомврийски нощи!
Децата на чучулигата къде са? Бездомните котки, които някога някъде хранеха няколко смирени души.
Отнесени от вихъра на времето, изгубени от урагана от часове, минути, секунди... Покриви, осветени от лунна светлина. Няколко деца гледат в захлас звезди.
Звездна нощ. Далеч от светлините на града. Далеч от прикритата тъга на бездуховността.
Бродят сами душите на изгубените. Изгубени в кръговрата на битието.
Звезди. И в най-тъмния миг... едва забележим лъч... светлина.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.