Цитирай Първоначално написано от Azoria Виж мнението
Съгласна съм, ако ставаше въпрос за друго, но наркоманията е болест. Променя психиката на хората, кара ги да лъжат и да крият, за да могат отново да се надрусат, не искат да спират, защото им харесва, носи им еуфория. Това е причината да не предприемат промяна. Но,ако наистина обичаш някого ще се опиташ поне да му я натрапиш по някакъв начин, защото иначе безучастно ще гледаш как си погубва животеца, което си е негов избор, разбира се, но поне лично аз не бих си го простила. Това те прави съучастник. Когато обичаш някого ти се грижиш за него, дори това да означава пренебрегване на егото понякога.
Не става въпрос за его и достатъчно добре осъзнаваш това, надявам се. Въпроса е, че авторката е опитала на няколко пъти, той е лъгал и мазал, знае за възможността тя да си тръгне завинаги. Става въпрос за тва, че дозата е по-горе от авторката във приоритетите на момчето, щото е очевидно, че не може и няма желание да промени нещо. Има клиники за хора с влечение към нещо, никой не кара приятеля на авторката да се справя самичък. Освен това той дори не осъзнава, че има проблем. Тя ще си тръгне, той ще реве, ще се надруса и всичко ще му е окей за някво определено време. После пак, и пак, и пак докато омагьосания кръг не свърши (в най-добрия случай) в болницата, а сума лекари ще се стараят да запазят шибаната отрепка жива. Или в един момент парите ще свършат и ще задлъжнее. (Момче от русенското електро така се самоубива под влак, за да се отърве от хора, на които дължи пари.)
Номи го е казала много добре - в един момент е нужно да обърнеш палачинката и това не те прави лош човек, нито съучастник. Тръгвайки си, виждаш колко е готов да даде един човек, за да запази връзката си. Дали после е късно или не точно, е друг въпрос. Но виждаш на какво е готов, определено. При наркоманията рядко го има тоя филм, завършващ прекрасно, с деца, внуци, кучета в двора и такива работи. Рядкост е човек да накара друг човек да се откаже от наркотици и те да останат заедно завинаги, а бившия наркоман да боготвори другия, едва ли не, щото му е спасил живота. Идеалистично е, твърде много дори за мен.